Защо бустерните дози предпазват повече от първите две дози на ваксината?

Това, което сме научили досега за COVID-19, е, че е движеща се цел. През есента въвеждането на бустерни дози за по-възрастните групи беше спорно. Сега те са най-големият фокус. Но защо бустерните дози помагат толкова значително в сравнение с първите две и дали в бъдеще ще имаме нужда от все по-честа имунизация?

Дори преди Омикрон беше ясно, че ще са необходими бустери, за да се поддържат нивата на защита срещу инфекция, въпреки че защитата срещу тежки заболявания изглежда се поддържа добре.

Ваксините карат тялото да произвежда неутрализиращи антитела, които прихващат Covid, преди вирусът да зарази клетките ни, но циркулиращите антитела могат да намалеят с времето. Данните от Израел, една от първите страни, които ваксинираха голяма част от населението си, показват спад в защитата срещу инфекция само след три месеца. То разкри, че хората са около 15 пъти по-склонни да бъдат заразени шест месеца след втората доза, в сравнение с няколко седмици след нея.

Дори повечето хора да останат защитени срещу сериозно заболяване, този отслабващ имунитет представлява значителен проблем за общественото здраве, когато част от възрастните хора все още са неваксинирани или имат имунни състояния, които ги правят уязвими.

"Омикрон" направи нуждата от бустери по-спешна. Мутациите във вируса означават, че неговият шипов протеин сега изглежда доста различен от този на оригиналния щам, появил се в Ухан, за който са предназначени всички настоящи ваксини. Това от своя страна означава, че антителата от предишна инфекция и ваксинация ще бъдат по-малко ефективни при прихващането на "Омикрон". Тъй като те се придържат към вируса по-малко енергично, се изисква по-голямо количество антитела, за да се компенсира по-малкото им съответствие.

Проучванията показват, че бустерната доза повишава нивата на антителата значително над нивото, наблюдавано след две дози, което кара някои учени да се надяват, че отслабването на имунитета ще настъпи по-бавно след трета доза, въпреки че не е минало достатъчно време, за да се определи дали това е така.

Ранните проучвания също показват, че качеството на антителата е по-високо след бустер. Имунната система продължава да прецизира точно кои антитела се избират и амплифицират въз основа на последващи срещи с вируса или ваксината и проучванията показват, че има по-широк, по-мощен имунен отговор след трета доза.

Има и причина за известен оптимизъм, че ваксините могат да издържат по-добре срещу тежки заболявания, отколкото срещу инфекции. Имунната система има втора линия на защита в Т клетките, които атакуват вече заразени клетки. Те са склонни да се задържат по-дълго и разпознават части от вируса, които са по-силно запазени, което означава, че е по-малко вероятно мутациите на "Омикрон" да ги избегнат. Така че, ако антителата не са достатъчно добри, за да предотвратят инфекцията, Т-клетките могат да нахлуят, за да поставят болестта под контрол, преди тя да инфектира човешкият организъм сериозно.

Лабораторните данни изглеждат обнадеждаващи, но резултатите от реалния свят се следят отблизо в Южна Африка, Обединеното кралство и другаде, за да се отговори на този въпрос, който остава една от най-големите несигурности относно това как ще се развие тази вълна.

Засега производителите на ваксини работят върху варианти, които могат да бъдат готови за внедряване още през март, но коригирането на настоящите ваксини ще остави същите уязвимости, ако след "Омикрон" се появи нов вариант.

Учените се надяват, че следващото поколение ваксини не само ще бъде подходящо за циркулиращи щамове, но ще осигури много по-широка имунна защита, така че да са ефективни срещу мутации. Една от възможностите е ваксина, специално проектирана да задейства Т-клетъчен отговор към вирусната репликационна машина, за разлика от шиповия протеин, който учените предполагат, че може да доведе до имунитет, който продължава години, а не месеци.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase