Редица страни решиха да преустановят употребата на ваксината на "АстраЗенека" като предпазна мярка след съобщения, че някои хора са претърпели тромбоза след имунизацията.

Но дали тези държави не са твърде предпазливи? Пропускат ли тези нации по-широката картина?

Решението е взето въз основа на принципа на предпазливостта - утвърден подход в науката и медицината, който подчертава необходимостта от пауза и преглед, когато доказателствата са несигурни. Но при бързо развиваща се пандемия, когато всяко решение може да има големи последици, това е подход, който понякога може да донесе повече вреда, отколкото полза.

Причина или съвпадение?

Данните, предоставени от "АстраЗенека", показват, че има 37 съобщения за образуване на тромбоза сред 17-те милиона души в цяла Европа, които са получили ваксината.

Но ключовият въпрос, който трябва да бъде зададен, е дали това е причина или съвпадение? Дали това не би се случило така или иначе?

Нежелани събития като това се наблюдават внимателно, така че регулаторите могат да преценят дали се случват повече, отколкото би трябвало. 37-те съобщения за тромбози са под нивото, което бихте очаквали. Нещо повече -  няма силно биологично обяснение защо ваксината би причинила кръвен съсирек.

Ето защо СЗО, както и регулаторите на лекарства в някои страни, са на мнение, че няма доказателства за връзка. Дори Европейската агенция по лекарствата, която разглежда докладите, предлага ваксината да продължи да се използва предвид риска, който COVID представлява за здравето.

Следователно не е изненадващо, че решенията на отделните нации да направят пауза при имунизацията с "АстраЗенека" объркаха експертите. Проф. Адам Фин, член на работната група на СЗО за ваксините срещу COVID, казва, че спирането на имунизацията по този начин е "крайно нежелателно" и може да подкопае доверието във ваксината, което в дългосрочен план ще струва много животи.

Има ли Европа проблем с ваксината?

Това не е първият случай, в който европейски държави проявяват предпазливост по отношение на ваксината "АстраЗенека".

Принципът на предпазливост е приет от Германия, Франция и други, когато първоначално не препоръчваха използването на ваксината за хора над 65 години. Френският президент Еманюел Макрон дори нарече препарата "почти неефективен".

Решението ваксината да не се използва при хора над 65 години вече е отменено, но все още се усеща въздействието му.

Германия и Франция разполагат с ваксини, които ще бъдат похабени, тъй като и двете страни са използвали по-малко от половината от доставките си на ваксината "АстраЗенека" досега. Това ги прави много по-зависими от ваксината Pfizer, отколкото Великобритания. А това може да има смъртоносни последици. Франция, Германия и другите големи европейски държави имат по-висок процент на заразяване от Великобритания и са изправени пред перспективата нещата да се влошат, преди да се подобрят.

Ако погледнете назад към решението препаратът да не се използва при хора над 65 години, можете да видите как е взето. Начинът на организиране на изпитанията означава, че има ограничени доказателства за употребата му в по-възрастни възрастови групи. Организаторите са искали да наемат по-млади хора в началните етапи от съображения за безопасност, така че когато става въпрос за регулатори, които оценяват процента на инфекция, данните все още не са пълни при групата на възрастните хора.

Но има данни от кръвни проби, че ваксината е предизвикала силен имунен отговор в по-възрастните групи. Така че няма причина ваксината да не работи при тях - просто не бе минало достатъчно време за събиране на доказателствата в реалния свят.

Имаше и проблем при тълкуването на резултатите поради начина на провеждане на процеса. Липсваше последователност в данните от различните места, на които се провеждаха тестовете. Следваните протоколи и практики се различават навсякъде, включително използването на половин доза в една.

Някои го описват като четири изпитания в рамките на едно изпитание. Той създаде малко разхвърлян набор от данни за интерпретация.

Защо смелото вземане на решения може да е най-доброто?

Обединеното кралство направи скок във ваксинациите и в рамките на месеци започна да отчита "зрелищни" резултати при намаляването на нивата на сериозни заболяванията при хората над 80-те години.

Този прагматичен подход при вземането на решения също така накара Обединеното кралство да препоръча до тримесечна разлика между дозите.

Това предложение предизвика много спорове, когато беше обявено в края на декември. Ваксината Pfizer не е тествана по този начин в клиничните изпитания. Нейният интервал е три седмици. Но отново, липсата на доказателства не означава, че ходът няма да работи или не се основава на логика.

Изпитванията с "АстраЗенека" са имали по-дълги интервали за някои участници, доказателствата за ваксината Moderna, която е подобна на тази на Pfizer, също предполагат, че тя може да работи и след по-голям интервал от дозите.

Също така е добре установено, че при двудозовите ваксини по-голямата част от защитата се осигурява от първата доза, докато втората просто подсилва имунитета и осигурява по-дълготрайна защита.

Тъй като случаите бързо се увеличаваха по това време, Обединеното кралство разбра, че ползата от увеличаване на наличните доставки на ваксини, за да се осигури известна защита на повече хора, е правилната стъпка, дори ако доказателствата от процеса не я подкрепят пряко.

Проф. Сър Дейвид Шпигелхалтер, експерт по разбиране на риска от университета в Кеймбридж, казва пред BBC, че това показва, че понякога трябва да надхвърлите принципа на предпазливостта и да бъдете смели при вземането на решения.

"Принципът на предпазливост благоприятства бездействието като начин за намаляване на риска. Но проблемът е, че това не са нормални времена и бездействието може да бъде по-рисковано от действието", заявява той.

Според сър Дейвид това, което е необходимо при подобни обстоятелства, е баланс между вероятностите. Това изисква да се разгледат както преките, така и косвените доказателства и контекстът, в който се вземат решенията.

"Понякога може да бъде вредно да се изчака сигурност. Спирането на ваксинирането на хората ще струва животи."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Нели Христова

• ваксина
• имунизация
• тромбоза
• AstraZeneca
• коронавирус
• COVID-19