Отива си една странна година. Тя започна с вълненията около Brexit, който се случи на 31 януари, когато Великобритания официално напусна Европейския съюз и предстоеше почти година преходен период. Много бързо обаче всичко в света се обърна с главата надолу заради нещо миниатюрно и непознато на човека досега – новия коронавирус, предизвикващ болестта COVID-19.

През януари китайските власти обявиха, че в град Ухан вилнее неизвестен досега вирус. За месец-два той се разпръсна из цял свят. Досега над 78 милиона са заразените по света, а над 1,7 милиона души са починали. Анализатори и медици сравняват създалата се ситуация с война.  

В началото китайските власти бяха пестеливи с информацията за коронавируса. Когато те съобщиха за съществуването му, вече бяха изминали няколко седмици от първата инфекция. Предполага се, че за първи път новият коронавирус се е прехвърлил от прилеп върху междинен преносител - може би енотовидно куче, и от там върху човек. Все още обаче не е окончателно изяснено кога точно и къде е станало това.

Междувременно се появиха информации, че коронавирусът се е разпространил из света още през лятото на 2019 г. Наличието му бе доказано в различни проби, взети в Италия през септември 2019.

Много бяха и много остават и сега неизвестните около коронавируса. Той все още е напълно непредвидим за медиците и до момента – защо едни хора се разболяват, други не се разболяват, защо едни прекарват заболяването тежко, а други в по-лека форма, защо едни умират, а други го преминават безсимптомно и т.н.

Тръгналият от Китай COVID-19 със сигурност не е най-опасната зараза, позната на човечеството – огромният процент хора даже в по-напреднала възраст и с придружаващи заболявания оцеляват. Липсата обаче на ваксина, лекарство, а и в крайна сметка на задълбочено медицинско познание за механизмите на болестта ѝ създадоха ореола на нещо ново и страшно.

Никой в света не беше подготвен за появата на този коронавирус. През пролетта страните в Европа реагираха всяка сама за себе си в опит да се справи с новата заплаха. Настъпи почти паническо затваряне на държави с цел социална изолация. Някои пък в началото избраха да се въздържат от всякакви противоепидемични мерки, което може би доведе до вероятно предотвратими иначе жертви в солидни здравни системи като британската. Появата на голям брой болни без ясни протоколи за действие и лечение отне живота на хиляди пациенти и стотици медици в Италия, Испания, Франция и др.

През пролетта европейското единство си беше взело болничен – всеки затваряше границите си за другите по начин, който намира за добре, държави взаимно се обвиняваха за присвоени доставки с предпазни средства.

Затварянето обаче означаваше и удар по икономиките на страните и започна повсеместно отваряне, изразяващо се предимно във все по-символичен характер на мерките за предпазване.

Лятото като че ни даде глътка въздух, но през октомври и ноември  се надигна втора мощна вълна от COVID-19. Коя по-бързо, коя по-бавно – една по една страните в Европа отново стигнаха до локдаун.

Усилията на медицината през годината не се насочиха към търсене на лекарство, а към разработване на ваксина срещу коронавируса, като надеждата е тя да спре „похода“ на COVID-19 по света. В много кратки срокове учените откриха „противоотровата“. Сега Европейският съюз реагира като едно цяло и взе нещата с осигуряването на ваксини в свои ръце. Ваксината на компаниите Pfizer и BioNTech вече получи необходимите одобрения за употреба в ЕС, като самата ваксинация в отделните страни започва между 27 и 29 декември. Очаква се одобрение и за ваксината на Moderna, която също да се прилага в ЕС. Междувременно Великобритания и САЩ започнаха ваксинация, последва ги и Канада. Със свои ваксини Китай и Русия започнаха имунизация в своите страни.

2020 година започна с вълненията около безпрецедентното излизане на една страна – Великобритания, от ЕС. Референдумът за Brexit се проведе на 23 юни 2016 г. На 31 януари 2020 г. Великобритания престана да бъде член на Съюза и се оттегли от него. Оттогава до 31 декември 2020 г. започна да тече 11-месечен преходен период, в който европейското законодателство продължава да действа на територията на Обединеното кралство.

Споразумението за търговските отношения между ЕС и Обединеното кралство след Brexit стана факт на 24 декември. Предвижда се намирането на трайно решение по въпроса с риболова да бъде отложено с над 5 години. Риболовът предизвикваше спорове до последните часове преди обявяването на успеха на сделката. Споразумението предвижда от следващата година двустранната търговия да не бъде ограничавана от квоти и обмитяване. Предвижда се британските и европейските производители да работят при сходни правила.

ЕС и Лондон запазват сътрудничеството си в противодействието на престъпността, включително на тероризма. Предвижда се сътрудничеството по сигурността да бъде прекратявано при установяване на злоупотреби с човешките права. Установяват се права за уреждане на спорове в обхвата на споразумението.

Заради постигането на споразумение след крайните срокове евродепутатите няма да се произнесат до края на годината. ЕК предвижда споразумението да бъде приложено с предварително действие до края на февруари 2021 г. и да влезе в сила със задна дата от 1 януари догодина, след като бъде одобрено от ЕП.

Сега също така от 1 януари 2021 г. гражданите, които бяха свикнали да пътуват безпрепятствено от над 45 г. между Великобритания и ЕС, ще трябва да се приспособят към новата реалност. От тази дата британците в ЕС ще бъдат приемани като граждани на трета страна и повече няма да ползват свободата на движение, за да работят, да учат или да се пенсионират на територията на ЕС и на съдружните му държави (Норвегия, Исландия, Швейцария).

Великобритания от своя страна ще третира гражданите на ЕС като повечето "небританци". С тази разлика, че лицата с доказано постоянно пребиваване в страната преди края на 2020 г. ще запазят правата си съгласно сключеното в края на 2019 г. споразумение за излизане на Великобритания от ЕС. Обратното също е вярно за пребиваващите в ЕС британци.

Европейците пък ще могат да влизат на британска земя с обикновена лична карта до октомври 2021 г., след което ще трябва да представят паспорт. Разрешеният им престой ще е максимум шест месеца.

Понастоящем около 1,3 милион британци пребивават в ЕС, а 3,6 милиона европейски граждани живеят във Великобритания. Правата им са защитени, ако са се установили преди 31 декември 2020 г.

Въпросът обаче ще стои съвсем другояче за желаещите да емигрират след 1 януари. Великобритания от 2021 г. ще въведе точкова система, която силно ще затрудни европейците да се установят в страната. Ще се вземат предвид възрастта, познанието на английски и финансовите ресурси.

Едно убийство през 2020 г. разбуни духовете в САЩ. В края на месец май в страната избухнаха масови протести. Те започнаха след смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд, настъпила по време на задържането му /полицаят Дерек Шовин задържа коляното си врата на Флойд в продължение на 8 минути и 46 секунди, през което време Флойд няколко пъти казва, че не може да диша/. В проявите участваха 15-25 милиона души.

Протестите след смъртта на Джордж Флойд бяха под мотото на движението Black Lives Matter (BLM). То съществува от 2013 г. Насочено е против расизма и насилието срещу чернокожите и особено срещу полицейското насилие.

Всичко това се случи в САЩ през изборната 2020 г. През ноември американците с гласа си предпочетоха не досегашния президент републиканеца Доналд Тръмп, а демократа Джо Байдън. Веднага след вота анализаторите посочиха, че реакцията на Тръмп на пандемията от коронавирус най-вече е наклонила везните в полза на съперника му. Тръмп омаловажаваше опасността, в края на октомври уверяваше, че Америка започва да се справя с коронавируса дори и без ваксина. А на предизборните си прояви заявяваше, че след като бъде преизбран на поста, още на следващия ден американците просто ще забравят за коронавируса.

Доналд Тръмп така и не призна, че е загубил вота, отправяйки обвинения в изборни измами. Кампанията му до момента бележи неуспех както на щатско, така и на федерално ниво, но Тръмп не дава индикации, че смята да се обяви за победен, макар и да не е ясно как ще обърне резултата.

Победата на Джо Байдън на изборите беше потвърдена и на 14 декември, когато гласува Избирателната колегия. Байдън получи 306 гласа, а  Доналд Тръмп - 232 гласа. Предстои на 6 януари Конгресът на САЩ да сертифицира победата на демократа в битката за Белия дом.

На 20 януари 2021 година Джо Байдън ще встъпи в длъжност като президент, а Камала Харис ще стане първата жена вицепрезидент на САЩ и първия цветнокож човек на този пост.

Байдън и неговият дипломатически екип вече обещаха да възстановят американското лидерство в света.По време на предизборната кампания и след избирането си бившият вицепрезидент на Барак Обама постави акцента върху желанието си да се сложи край на доктрината "Америка на първо място" на Доналд Тръмп, за да се провъзгласи "завръщането" към Америка, "готова да води света".

Предстои да станем свидетели как 78-годишният президент на САЩ ще управлява кризите, които го очакват от 20 януари нататък.

В Беларус през тази година също се състояха президентски избори. Според официалните данни настоящият държавен глава Александър Лукашенко е преизбран с над 80% от гласовете след петте му досегашни мандата. След обявяването на резултатите от вота от 9 август в страната избухнаха многохилядни протести. Опозицията твърди, че резултатите от вота са фалшифицирани. ЕС и САЩ не признават избора на Лукашенко.

Властта в Беларус отговори на масовите протести с репресии, които не стихват и досега. Междувременно самият Лукашенко обяви, че ще се оттегли от поста си след приемането на нова конституция на страната. Кога обаче, остава неясно.

През годината избухна скандал след отравянето на руския опозиционен активист Алексей Навални. Той се почувства зле и изпадна в кома по време на полет до Русия на 20 август, когато самолетът му аварийно кацна в сибирския град Омск, за да може опозиционерът да бъде откаран в болница. Два дни по-късно Навални беше преместен в Берлин по настояване на семейството му.

При последвалото разследване специалисти откриха в хотелската му стая следи от нервнопаралитичния агент "Новичок". Опозиционерът беше изписан от германската болница на 23 септември, видимо стабилизиран и в много по-добро състояние.

Самият Навални обвини президента на Русия Владимир Путин за своето отравяне, което западни лаборатории определят като извършено с Новичок. Не виждам друго обяснение, посочва Навални в интервю. По думите му само ръководителите на трите специални служби на Русия могат да наредят използване на Новичок, а те са подчинени на държавния глава. Кремъл отрича участие.

Навални провежда физиотерапия в Берлин и смята да се върне в Русия.

През септември замразеният конфликт за Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан избухна с нова сила. Конфликтът, който датира от 1988 г. в съвременните си измерения, може да претендира за най-неразрешимия спор в Европа. Той изправя стремежите за самоопределение на анклава Нагорни Карабах, чието население в мнозинството си са арменци, срещу правата на Азербайджан за териториална цялост според международното право. Почти неспособни за диалог двете страни искат да разрешат спора си със силата на оръжието. През 90-те години на миналия век арменската страна надделя с цената на големи жертви.

На 27 септември Азербайджан предприе военна офанзива, за да се отърси от това поражение и да си възвърне загубените територии. След шест седмици боеве, в които Азербайджан завладя големи части от изгубените територии, арменското ръководство, изправено пред военен крах на фронта, се съгласи на сделка за примирие, обявена в Москва. Обявяването на сделката предизвика размирици в арменската столица Ереван.

Боевете донесоха териториални победи на Азербайджан и предизвикаха гняв в Армения, където на улични протести беше поискана оставката на премиера Никол Пашинян. В района са разположени руски мироопазващи сили. Големият печеливш е Азербайджан, но Русия и Турция също спечелиха от развръзката на конфликта. Арменците са травмираните губещи. Окончателният статут на анклава все още не е определен.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Елка Василева

• Китай
• Беларус
• САЩ
• ЕС
• Brexit
• коронавирус