Снимка: БГНЕС

Голяма част от заразените с коронавирус търсят Спешна помощ при проблем. В резултат на това системата е претоварена, лекарите - на ръба, а свободните линейки - все по-дефицитни.

Екип на БНТ реши да провери на място как работят спешните медици.

Още по темата

Д-р Димитър Лунд:
- Вчера бяхме на абсолютно същия адрес, на абсолютно същия пациент.
- Влошава се положението.
Д-р Димитър Лунд:
- Ама той е направил гърч ли, какво?
- Не, точно гърч не е, но вече не може да диша и температурата въобще не се повлиява.
- Разбрах. Идвам!

Петнайсет минути по-късно, д-р Лунд се свързва с координационния център. Причината - пациентът е с тежък стомашен проблем и не може сам да приема предписаните му лекарства.

Д-р Димитър Лунд:
- Състоянието му е стабилно, но поради няколко причини е по-добре да продължим чрез хоспитализация лечението.
- Четвърта градска карай!

Така екипът се озовава пред болницата където му се налага да чака цели 25 минути.

Д-р Димитър Лунд:
- Ето кой ни посреща - двамата най-големи специалисти, санитарката и пазача. Пушейки с маска под носа и под устата. Дежурен няма. През това време пациентът стои в линейката, да. По принцип можеш да имаш дефицит на легла, можеш да имаш дефицит и на кадри, ама най-важното е, че имаш дефицит на система.

Дежурният лекар в болницата накрая се появява.

- Току-що ми се обади шефът, трябвало да има от координационния център документ и PCR. Казаха без това да не приемам.
Д-р Димитър Лунд:
- Нямам документ, те ме изпратиха направо тук... Дайте да говоря с шефа ви. Аз карам един пациент, който е с положителен PCR за COVID. Аз съм говорил с Координационния център, защото той си е с доказан COVID.
- Вие чувате ли ме? Не говорете срещу мене! Имате ли документ за PCR?
Д-р Димитър Лунд:
- Колега, вижте, той има положителен PCR, той е карантиниран. Това, че не е изпринтирано, това нищо не значи. Вече много неща не са на хартия.

След административния следва и медицински спор.

- Колега, не ме разсмивайте! Няма дихателна недостатъчност, няма сърдечна недостатъчност, а ние го хоспитализираме. Няма клинични прояви, налагащи да го хоспитализираме, така както вие го описвате!
Д-р Димитър Лунд:
- А вие имате ли Ваш служител, който го прегледа, а?
- Аз говоря по телефона на този служител.
Д-р Димитър Лунд:
- Чух. Сега ще ви дам фиша.
- Само да го погледна и аз, защото ...
Д-р Димитър Лунд:
- Сложете си маската добре.

Минали са повече от 2 часа от пристигането на линейката. Пациентът все още е вътре, а спешният медик трябва да му каже, че хоспитализацията е отказана.

Д-р Димитър Лунд:
- Ох, ще трябва да се приберем... Отказват.
Пациент:
- Еми... Не, това е безумие... наистина...
Д-р Димитър Лунд:
- За това става въпрос...

Пет минути по-късно дежурният лекар отново е на тротоара.

- Аз на своя глава решавам да взема болния тук. Четиридесет и колко години работя, не съм съгласна да върна болен.
Д-р Димитър Лунд:
- Добре! Бих ви стиснал ръката, но ми е мръсна.
- Аз съм Пироговска докторка и отскоро работя в тая болница.
Д-р Димитър Лунд:
- Сега ще си напиша фиша и ще свалим пациента.

Д-р Димитър Лунд:
- В крайна сметка ще те приемат!
Пациент:
- Айде бе?!?! А ти защо си тука в България?
Д-р Димитър Лунд:
- Днес е последният ми работен ден. От другия месец съм на работа в Щутгард.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase