Как коронавирусът промени Земята и я направи по-чиста и по-тиха

Какво ще се случи със Земята, ако хората изчезнат? Това е често задаван въпрос, на който учените отговарят с поредица от теории и компютърни симулации. Или поне досега. След като коронавирусът приземи самолетите и принуди хората да стоят по домовете си, може би видяхме нагледно какво ще се случи, ако нас ни няма. И изводът е много прост – единственият печеливш от COVID-19 е природата.

Сателитни снимки на НАСА и Международната космическа станция показват, че емисиите на азотен диоксид, които идват от изгарянето на твърди горива, силно са намалели в Китай през януари и февруари. Това се дължи на факта, че много производства спряха работа заради карантината. Затварянето на цели градове доведе и до спадането на емисиите на въглероден диоксид в Китай с 25%, показват данни на Центъра за изучаване на енергията и чистия въздух. Според анализ на Маршал Бърк, професор в катедрата за наука на Земята в Станфорд, по чистият въздух е спасил живота на 4000 деца и 73 хил. възрастни.

Подобна бе ситуацията и в Италия - сателитни снимки показаха, че и там емисиите на азотен диоксид силно са намалели в северните части на страната. Водите на Венеция станаха по-чисти, тъй като туристическите лодки намаляха. За нещастие на любителите на животни обаче, клиповете на делфини в каналите на красивия град, всъщност се оказаха фалшиви и заснети на 800 км от Венеция - в Сардиния.

В Индия карантината доведе до най-ниското ниво на акзотен диоксид, което някога е засичано през пролетта. И тъй като Северна Америка (един от основните замърсители) навлиза в голям икономически спад, вероятно и там ще се наблюдават подобни ефекти.

Разбира се, глобалната пандемия не е отговор на нуждата да редуцираме парниковите емисии, но пък ни дава ясна картина, точно какъв отпечатък има човека върху околната среда.

Данни за това как ще се отрази приземяването на огромна част от самолетите все още няма. Но със сигурност ефектът от липсата на въздушни пътувания ще е огромен. Все пак емиисиите, които са причинени от турзма, са 8%, като летенето заема по-голямата част от тях.

Сеизмолозите пък отчитат друга промяна - спад на сеизмичния шум, предизвикан от вибрации в земната кора. Това може да е резултат от спирането на транспортните мрежи и други човешки дейности. А това ще позволи на детекторите да засичат дори и по-леки вулканични и сеизмични активности.

"Подобен спад на сеизмичния шум се забелязва леко само около Коледа", казва сеизмологът Томас Лекок от Кралската обсерватория на Белгия, където е наблюдаван явлението, пред списание Nature. Той споделя откритието си онлайн, а негови колеги в Нова Зеландия, Франция и САЩ също виждат промяната, която помага на сеизмолозите, които изследват шумовете под земната кора, да чуват по-добре. Обикновено, те не биха засекли земетресение от 5,5 по Рихтер от другия край на планетата, тъй като е прекалено шумно, но сега инструментите им успяват да го усетят, а сигналът е изключително чист.

По-тихо е не само за сеизмолозите, но и в градовете. Шумът от коли, автобуси и други човешки активности води до шумово замърсяване, което също е вредно за човек. След въвеждането на карантината обаче, дори оживените места са станали по-тихи. По данни от изследването на Ерика Уокър, изследовател по обществено здраве в Бостънския университет, шумът в градовете е паднал с 30 децибела.

Тя дава пример, че на едно оживено място в града често шумът е 90 децибела в пиковите часове. Сега е 68 децибела. Шумът от метрото пък е 95 децибела - ниво, което уврежда слуха.

"Разликата е наистина огромна", коментира Уокър. Преди нея Ребека Франк, американка, която живее в Ухан, стига до същия извод: "Мислех си, че няма птици тук, защото не ги чувам да пеят, а и не ги виждам. Оказва се, че те са били заглушени от шума на хората. Сега по цял ден чувам птиците да пеят", пише тя във Facebook по време на карантината.

В Рим също е по-тихо - Силвия Поджиоли, кореспондент на NPR в Италия, казва, че улиците на Рим са толкова празни, че "всъщност можете да чуете скърцането на ръждясали панти на вратите" и "чуруликането на птици, ранен признак за идването на пролетта."

По-тихите условия, поне за няколко месеца, ще ни се отразят добре. Установено е, че шумовото замърсяване може да повлияе негативно на здравето ни, като допринесе за заболявания, свързани със стреса, високо кръвно налягане, нарушаване на съня и други проблеми.

Може би е по-тихо и в океаните. Мишел Фурнет, морски еколог от Корнел, който изучава акустичната среда, се надява да успее да позиционира подводни микрофони край бреговете на Аляска и Флорида, където изучава гърбати китове и друг морски живот, за да проучи как водите са се променили при липсата на шум от круизните кораби, тъй като индустрията спира операциите по целия свят.

"Само изваждането на тези круизни кораби от водата ще намали почти моментално количеството на глобалния океански шум, казава Фурнет. - Наблюдаваме безпрецедентна пауза в шума на океана от десетилетия."

Изследванията показват, че шумът от морския трафик може да повиши нивата на хормона на стреса при морските създания, което влияе на техния репродуктивен успех.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase