Снимка: ИК "Сиела"
fallback

В разгара на Втората световна война сестрата на германския писател Ерих Мария Ремарк ("На западния фронт нищо ново", "Живот назаем", "Триумфалната арка") – Елфриде – е  безмилостно екзекутирана заради критиката си спрямо нацисткия режим. И именно на нея той посвещава eдин от най-разтърсващите си и може би най-лични романи – "Искрица живот".

След дълго отсъствие на пазара емблематичната творба се появява в ново луксозно издание с корицата на Дамян Дамянов и в превода на Емилия Драганова, за да припомни, че и в най-обречените мигове жаждата за живот може да победи.

Вече повече от 10 години той няма име. Просто номер в дългата редица от загубени човешки души – някога хора, а сега почти привидения, борещи се за своето оцеляване, – 509 е един от малкото ветерани в германския концентрационен лагер Мелерн. Затворникът от барака 22, преживял унижения, глад, мъчения, е загубил десетки приятели, но и надежда, че отново ще може да види света отвъд оградата.

Животът в лагера налага свои собствени жестоки правила. Там дори връзките за обувки са  разменна монета, почти животинската борба за легло, златен зъб или палто от все още неизстинал труп е ежедневие, а издевателствата над лагерниците е единствената форма на общуване, която е разрешена между палачи и жертви.

Докато изненадващо близкият град е бомбардиран от съюзнически самолети. И несломимостта на националсоциализма сякаш е разклатена. Възможно ли е германците в крайна сметка да губят войната?

509 решава да направи всичко възможно да оцелее и да се бори. Да окаже съпротива, колкото и тялото му да е слабо, колкото и близо да изглежда смъртта. Есесовците стават все по-жестоки, но и по-невнимателни, по-разтревожени. Някъде там, отвъд ужасите, надеждата разпалва огромен пожар и искрици от него достигат дори до най-отчаяните. Смелите затворници са готови да се съпротивляват. И дори да умрат във войната, ще умрат в борба, както те са решили. За да победи животът.

Безмилостен в своя психологизъм, "Искрица живот" от Ерих Мария Ремарк рисува ужасяващото ежедневие на милиони жертви на може би най-голямата човешка трагедия – Холокоста. История за крехкостта на човешкото съзнание, попаднало в ръцете на един от най-безчовечните и жестоки режими. Но и история за онази упорита надежда, която възкръсва от пепелта на крематориумите и е способна да запали непостушими пожари срещу насилието, жестокостта и несправедливостта.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

6

Анонимен

преди 2 години

Романите на Ремарк са страшно депресиращи. Не успях да прочета нито един.

5

ГРАД КОЗЛОДУЙ

преди 2 години

Аз лично съм Антисемит,но всъщност бедите идват от една шайка наброяваща може би около 1000 души.И сега света е на това положение благодарение на тях...Но не намирам за правилно гонението на обикновения евреин-и те също са потърпевши от злините на Глобалистите.Холокост не е имало,да работили са и са измирали от болести в лагерите гладували са,но по време на война и немския народ е гладувал !88

4

Роза

преди 2 години

Обръщам се към младите-никога не търпете такива режими,в които хората нямат собствени имена,а са само безлични номера в статистиката!Чела съм тази книга.Тя е една талантлива творба и едно огромно предупреждение!

fallback