Първата "История на българското изобразително изкуство“ вече може да се намери в книжарниците. Епохалният труд с текстовете на изкуствоведа Кирил Кръстев включва изследванията му в тази област, които обхващат периода от Древността до края на 20 век.

 

Кръстев е работил върху този проект цял живот, но така и не успява да го събере в цялостно издание. 

 

"История на българското изобразително изкуство" остава ненаписаната му книга. Тя вижда бял свят сега - 30 години след смъртта му, благодарение на съставителя Иво Милев, който преглежда целия архив на Кръстев и успява да сглоби цялостната картина на българското изобразителното изкуство, както я е виждал и отразявал Кирил Кръстев.

 

"Това е една колектива работа на много хора за много време. Около 50% и повече от тази книга са неиздавани текстове на Кирил Кръстев, които са също в ръкопис", сподели съставителят на "История на българското изобразително изкуство" Иво Милев в ефира на Bulgaria ON AIR.

 

Той разказа и за живота на Кирил Кръстев и наблегна на това, че той е един от най-изтъкнатите интелектуалци на 20 век.

 

"Още от много рано дружи с едни от най-големите писатели, художници, интелектуалци - Гео Милев, Сирак Скитник. През неговия поглед минава цялата история на българското изобразително изкуство през 20 век. Той е един от най-стриктните наблюдатели на този процес", обясни Милев.

 

В идеите на Кръстев нямало нищо случайно и всичко представлявало един цялостен исторически процес.

 

"Всичко, което той е написал, дори за най-маргиналния автор, сякаш е част от някакъв пъзел и това личи във всеки негов текст", добави Милев.

 

По думите му и преди са били правени опити за събиране на информация за цялостното развитие на изобразителното изкуство в България. 

 

"Много дълго време една такава важна част от човешката дейност на едно общество, като изобразителното изкуство, нямаше собствена история. Не познавам страна, която да няма история на изкуството. А тук това липсваше", подчерта той.

 

Милев отбеляза, че самата книга съдържа над 150 портрета на различни художници и сподели, че за Кръстев е бил по-важен човекът, отколкото художникът.