И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Поводът

На 20 и 21 февруари 2016 г. в "София Рейнбоу Плаза" и "София Лайв Клуб" ще се проведе Втората национална конференция за свободното развитие на образованието. На нея ще бъде представена датската образователна система, която функционира от близо 160 години на принципите на родителската отговорност и свободното развитие. Сред гостите ще са Яков Хехт – основател на първото демократично училище в Израел. Той ще сподели как образованието излиза от изолацията зад училищните стени и започва да възстановява по различни начини връзката с общността, към която учениците принадлежат и се предполага да допринасят. Гост ще е и Питер Пидерсен, председател на управителния съвет на Академията за учители за свободни училища в Дания, както и на Асоциацията на свободните училища (в която членуват 330 от общо 550 такива училища). Ще може да чуем и Майк Дейвис, който ще сподели съвременните тенденции в развитието на образованието. А основен организатор на събитието за втора по ред година е Национална мрежа на родителите, един от чиито съоснователи е Гаяне Минасян.

Гаяне Минасян

Гаяне е от хората, които смятат, че няма нищо невъзможно. За нея, усилието да изчисти пред блока си, да промени едно училище, а защо не и цяла България, е еднакво.  Вярата й идва от нейните родители, които са споделяли убеждението си, че всеки е способен на нещо. 

"Майка ми, винаги ми е казвала, че не се съмнява в мен и мога да постигна всичко, което реша. За мен това бе нещо нормално, докато не осъзнах, че не са много родителите, които дават тази вяра на децата си и не всеки е сигурен, че може да постигне всичко, което си е намислил", споделя Гаяне.

Днес тя вярва в човека и неговия потенциал. Понякога това, в което вярва и това, което се случва, й дава още повече енергия. Дори на предния ден резултатът да е бил "тотален срив", на следващия, Гаяне е готова да се залови отново със задачата и да започне от "кота нула", със същия ентусиазъм.

А това, с което се е заела, е образованието. "Има хора, които са сякаш са доволни от образованието. Казали са си, че щом те са преминали през тази система и детето им ще успее. Намират си спасителен пояс", обяснява Гаяне. Самата тя се е чуствала ощетена от училището, от гледна точка на това, че не успява да осъществи това, което е искала.

"Помня какво исках да осъществя по онова време, какво планувах. Помня конфликта с училищната програма и изисквания, които ми отнемаха времето и усилията, нужни за да свърша нещата, които вярвах, че са важни за мен".

Като дете дори пише стихотворение, че й крадат живота. "Пиша, надвесила се над учебника, и не мога да правя това, което мисля, че е необходимо. Те ми крадат ума и ме лишават от възможността, да се занимавам с темите, които ме вълнуват; пречат ми, да изследвам нещата, които искам. Те искат моят ум да гледа точно тези редове и да мисли точно за този текст, заради утрешното контролно", разказва Гаяне и допълва, че си дава сметка колко хора днес са загубили връзката с детето, което са били, и не помнят тези вътрешните терзания, които са изпитвали.

"По една или друга причина, те вдигат рамене и си казват : "Е, нали ние си играехме в междучасието". Като че ли иначе не можеш да създадеш приятелства". Гаяне не е от тези хора и не иска да бъде.

Реформите

Гаяне следи реформите в родното образование и мисли, че те са само "привидни". Част от тях са провокирани от активността на родителската общност, която иска промяна в България, но не са изведени до край. Едно от нововъведенията в закона в тази посока е да има иновативни училища.

"Нещата обаче не са стигнали далеч, защото днес всички училища продължават да се намират изцяло под контрола и личното усмотрение на Министерството на образованието", обяснява Гаяне – "Няма свобода. Има привидна възможност за свобода", твърди тя. 

Вторият казус е, възможността да има самостоятелна форма на обучение - още от първи клас. Преди я е имало, но от 10-и клас. Според Гаяне и това е привидна промяна, тъй като не се дава избор на родителите, да изберат начина на обучение на детето си, а е решението ще се взима от нарочна  комисия. Тя трябва да се формира и да реши,  дали тези хора могат да правят избор за детето си. "А това е абсурд, защото изборът по право е на родителите", коментира Гаяне.

Следващата нереална реформа е новият орган, за независим контрол на качеството на образование. Ръководителят на "Национална мрежа за родителите" казва: "Това е допълнителен инспекторат, към всички останали инспекторати. Идеята е, че той ще бъде незамивисим, защото неговият началник е назначен от МС, а не от Министъра на образованието, но той пак изпълнява заръките на министъра, защото длъжностната му характеристика е такава. Така се оказва, че се е появил допълнителен орган за още по-голям контрол", настоява тя.

"Това е, което става в България, на законово ниво. Но, има голяма промяна в нагласите на родителите и учителите" -  убедена е Гаяне. Нагласата в нашето общество, доскоро, е била, за пълна търпимост, към нещата, които ни се случват.

"Напоследък виждаме все повече родители, които не са готови да търпят. Това е най-големият признак, че идва промяна. А тя е била винаги задвижвана от обществени слоеве – от социално движение", казва Гаяне и допълва, че никоя социална промяна, имаща за цел да променя статуквото, не е инициирана от властта. Държавниците предпочитат, да им е удобно и да следват вече установения ред.

"Гражданските права на жените, робството, каквато и социална промяна да се вземе в посока на човешките права и прогрес, е инициирана от обществото", обяснява реформаторката и допълва, че този процес не се забелязва у нас, защото медиите ни са обучени да следят действията на властта.

Според нея, те би трябвало да вървят в обратна посока и да следят гражданските инициативи, които са коректив на властта. "Това огромно пробуждане на учители и родители остава малко незабелязано, но то е движещата сила. Сериозните промени не може да се случват в основния поток на нещата. Те са в страни от него, за да може да се осъществи нещо по-различно от него", разказва още Гаяне.

Образованието по света

И ако у нас подобни практики, за които говори Минасян изглеждат алтернативни и новаторски, то, по света, отдавна се прилагат. Именно, това ще стане ясно на втората конференция, която Национална мрежа на родителите организира. Събитието ще се случи идния месец. Сред гостите ще бъде Майк Дейвис, който работи като консултант на редица нови училища в Англия, които имат проблеми и искат да се справят с тях. Той ще разкаже какви промени се случват напоследък в различните държави. Те касаят разностранни аспекти на образованието: засягат педагогическата част, учебната програма и организационната структура на училището.

Един от интересните образователни модели, от които Гаяне смята, че можем да се поучим у нас, е датският.

"Датската образователна система е различна от начина, по който е организирана българската, но съвпада на 100 процента с исканията на нашата родителска организация. Бях шокирана, да видя, че там цялата наша образователна програма функционира и е осъществена от над 160 години. Дава се свобода на родителите, свободно да създадат училища, ако по някаква причина не одобряват съществуващите или искат да създадат нещо съвсем ново. Това означава, че държавата не им цензурира учебната програма, училищната организация и т.н. Естествено, има си противопожарни и други изисквания, но държавата не се бърка в идеологията на обучение", разказва Гаяне, която е убедена, че именно това е една от причините, живеещите в Дания да са водещи по индекса на щастието.

Как се работи с държавните институции у нас

В България, държавните институции изключват родителите от процеса на взимане на решения. Събитията с участието на Министерството на образованието, събират всички "заинтересовани" лица, които не включват родителите. Но, родителите стават все по-активни и тези практики започват да се променят. Според нея, е нормално, този процес да става постепенно, тъй като в миналото ни е господствала социалистическата система, която не е можела да позволи да има активни граждани, които да взимат решения и да влияят.

"Растежът е процес, който няма крайна спирка. Постоянно преосмисляш, движиш се", казва Гаяне.

Тя е убедена, че днес българското общество е по-ангажирано - социално. Доказателството е, че на миналогодишната конференция са дошли 350 души от цялата страна, без да са организирани от властите и "отговорните" институции.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• образователна реформа
• Национална Мрежа на Родителите
• Демократично образование
• Гаяне Минасян