„Човек никога не открива истинските си граници, докато не стигне твърде далеч.“ Това е ясно от истинската история на Арън Ралтън, който остава заклещен между скалите с оскъдно количество вода и храна пет дни. Макар и опитен катерач, 27-годишният тогава Ралстън, е пристрастен към разредения въздух, предизвикателните солови изкачвания и девствената красота на планината.

Десетки пъти само късметът го е спасявал в рисковите ситуации, които за него са рутина. Но в един съботен ден на 27 април 2003 г., докато се спуска между тесните стени на каньона Блу Джон, една скала се разклаща и Арън полита надолу. Само за няколко секунди катерачът попада в най-страховития капан на живота си: дясната му ръка остава заклещена.
Водата е оскъдна, храната – още повече, дрехите не топлят в нощния хлад, никой не знае къде се намира, а мястото е рядко посещавано. Ще минат дни, преди издирването да започне. И всеки опит за измъкване премества само стрелките на часовника, но не и чудовищната скала. На Арън му остава само едно – да отреже ръката, която го държи в плен.

Книгата, от която може да прочетем неговите мисли и действия в тази съвършено трудна ситуация е „127 часа: Между живота и скалите“. Неговата история за силата на човешкия дух вдъхнови и режисьорът Дани Бойл, който направи филма си "127 часа".

Арън Ралстън се превръща във вдъхновение за мнозина не заради безразсъдните си подвизи преди инцидента, а заради жаждата за живот, която го провежда по ръба на невъзможното и го води до избавление. Той печели най-страшната борба – тази със собственото си съзнание.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова

• Дани Бойл
• Арън Ралстър
• 127 часа Между живота и скалите