Георги Господинов: Политиците подценяват четящия човек

Видимите и невидими кризи разнищи Георги Господинов. Писателят ги свърза със събитията, които се случват у нас от февруари насам. Според него именно те са ни възвърнали усещанията за обикновени сетива. „Усетихме, че нещо не е както трябва. На нас не ни е уютно тук и сега. Това е невидима криза, която се въплътява и става видима.“ И за това събуждане на прага на чувствителност според Господинов помага и литературата. „Това наричам възпитаване на сетива."

Писателят коментира и израза си „Четящият човек е красив“: „Никой от политическата класа и нейните социолози не протестираха за него. Това не е заради друго, а защото подценяват четящия човек. А това е най-голямата им грешка, защото четящият човек много лесно се превръща в протестиращ човек. А когато вече протестиращият човек стане красив, става опасно.“

Поводът за срещата с писателя бе представянето на двете му най-нови книги - „Невидимите кризи“, „И всичко стана луна“, а също така преводът на „Естествен роман“ на исландски език. Така той се оказа 23-ият, на който е преведен най-продаваният български роман от 1989 г. насам.

За страната Георги Господинов сподели, че тя разчита на две основни неща – риба и литература.“Тези хора знаят какво да правят с литературата си. Внасят и изнасят литература. Те са търговци на литература и се зареждат с най-много книги.“

Залата в Дома на архитектите, където се случи представянето, бе препълнена от читатели, дошли да се срещнат с автора. Именно покрай тях трудно премина литературният критик Бойко Пенчев, който веднага видя в това силната връзка между читателите и писателя, които нямат нужда от свързваща помежду им критика. Въпреки това, излезе и колегата му Мартин Будаков да каже добри думи за Георги Господинов, а актьорът Руси Чанев прочете откъси от книгите му.

Георги Ангелов, който представи писателя, реши да използва толкова обичаните от Господинов оксиморони и го сравни с търговски център, в чиито бутици се продават Чехов, Достоевски, Яворов, а в складовете чакат своя ред Виктор Юго, Иван Вазов... „В този огромен център има и кафе, в което можете да пиете вишнев чай и откъдето може да вземете или оставите една история. Защото Георги Господинов е най-добрият продавач на истории" – сподели още Ангелов и допълни, че се радва, че писателят страда от безсъние, защото „неговото безсъние дава нашите сънища“.

Според Георги Ангелов, писателят няма книга, в която да не се обръща към своя „Отказан свят“. Георги Господинов му отвърна с един спомен: „Отказаният свят започва с това как като бях 9-10 годишен, четях Парижката Света Богородица. Обещах на баба ми да я заведа в Париж, ако той съществува. Това не беше ясно по онова време. Баба ми не бе ходила никъде, не беше напускала селото, защото трудно се излизаше навън. Страшно завиждаше на дядо ми, който по времето на Втората световна война бил в Унгария и Сърбия. Тя му викаше: „Обиколи половината свят“.

Стана така, че през 2000 г. баба ми почина. Това беше и годината, когато за първи път отидох в Париж, покрай „Естествен роман“, когато бе преведен там. Отидох в Нотър Дам и спрях на входа и всичко, което гледах в тази църква бе през очите на баба ми. Казах си, че на нея никак нямаше да й хареса тук. Щеще да й е огромно, неуютно. Баба ми беше свикнала с малката църква в селото. От там насетне нещата, които ме вълнуват и където и да ходя, ги виждам през очите на баба ми и дядо ми, на майка ми и баща ми, на хората, които никога не са имали този шанс да видят света. Той им е бил отказан по някакъв начин и това ми се струва важно.“

Георги Господинов продължи да изследва видимите и невидими кризи, като сподели идеи за апокалипсиса. Интересно му се стори дали лицата на хората ще бъдат същите или нещо ще ги отличава, ако настъпи такъв момент. По-страшно, според него е, че израженията няма да се променят и няма да има ясен знак. „А това е страшно важно - да можем да разбираме невидимите знаци.“

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase