Снимка: БГНЕС
fallback

В края на 2020 г. в Народното събрание на първо четене бяха приети промени в Закона за филмовата индустрия. Според тях се предвижда по-голяма субсидия за национални продукции, повече български филми и въвеждане на финансови стимули.

Професионалисти от основните кино сдружения и филмови организации у нас обаче настояват да не се приема закона в този вид на второ четене след промени, внесени в последния момент от депутата от ГЕРБ Евгени Будинов и призовават президента Румен Радев да наложи вето над промените.

Предният закон беше приет след доста години и с много поправяния, припомни пред БНР проф. Любомир Халачев - кинорежисьор и продуцент, бивш ректор на НАТФИЗ. Акцент в българския закон са финансовите стимули за чужди кинопроизводители, работещи у нас.

Oще по темата

Поправките предвиждат за държавна помощ да могат да кандидатстват продуценти, които са сключили договор с голям доставчик на медийни услуги с 1 милион активни потребители или със средногодишен аудиторен дял в праймтайм най-малко 10 на сто.

"Това е стимулиращ финансов механизъм. Няма нищо общо с правенето на българско кино. Ние предложихме тези стимули да се правят по друг начин.

В закона се залагат много мини. Ако той се приеме така, сигурен съм, че до края на годината ще започнат оспорвания в съда на отделни негови клаузи", коментира проф. Халачев.

Той даде за пример текст в закона, според който финансовите стимули се дават само след културен тест.

"Искаме да произвеждаме българско кино – такова, каквото се прави във всички европейски държави. Да ни се даде достатъчно свобода и възможности за го правим, и то колкото можем по-добре", настоя кинорежисьорът.

Според него работещите (в) чужди продукции трябва да се стимулират по друг нормативен документ. Така съставен законът реално дава пари на чуждите (предимно американски) кинаджии, в артистичната българска гилдия настъпва противопоставяне, което никой не иска. Неслучайно американският посланик отправи поздрав за този закон и го нарече "исторически".

"Сигурно е исторически за американските продукции, но не и за българското кино. Предвиждам големи проблеми, ако различните схеми на подпомагане влязат в един закон. Не воюваме с никого. В цяла Европа културата се подпомага със субсидии", допълни проф. Халачев.

По думите му налице е още едно противопоставяне – между творците, които правят кино и тези, които работят за телевизионни сериали.

Отговор на отвореното писмо на българските филмови творци, които имат забележки по промените в закона, все още не е получен от съответните институции.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

9

Анонимен

преди 3 години

До 8То имаше много преди Герб, за които не беше държавна политика. Сега се прави нещо и пак недоволстваме. Последно какво искаме ?

8

до 5

преди 3 години

Като не разбираш от кино не коментирай! Киното е "прохождало" в началото на ХХ век (първата прожекция се е състояла на 28 12 1895 г.), през 50 и 60-те години киното вече е утвърдено изкуство с трайно установени изразни средства, жанрове, школи и стилове. Що се отнася до сравнението на соцкиното и съвременното, то и тогава, както и сега имаше добре и лошо направени филми. Основната разлика е, че при социализма имаше държавна политика за развитието на българското кино, а сега ни управлява ГЕРБ

7

Анонимен

преди 3 години

До Анонимен 3То и русия бълваше по 20 филма на година за война, до степен на която всички им писна ... и кво?

fallback