И ако повечето му филми не се основават на исторически събития, тъй като Тарантино предпочита шегаджийски да се заиграе с препратки от старите ленти, то в "Имало едно време... в Холивуд" има и от двете.
Сюжетът е базиран на трагичната съдба на колегата му Роман Полански, който загубва жена си, бременна в осмия месец преди точно 50 години. Става въпрос за едно от най-кървавите събития, случили се реално в Холивуд. По това време полският режисьор е на върха на славата си след като вече е заснел "Бебето на Розмари". Купил си е шикозно имение, чийто предишен собственик, обаче е имал нездрави отношения с хипито Чарлс Менсън, питаещ омраза, заради певчески неудовлетворени амбиции.
И докато Полански отсъства, снимайки поредния си филм, една вечер влизат няколко души от сектата на Менсън и убиват намиращите се в нея хора. Жертвите са съпругата на Полански – актрисата Шарън Тейт и приятелят й Джей Себринг, както и двама поляци - сценаристът Войтек Фриковски и неговата приятелка.
Историята е доста кървава, като от филм на Тарантино, но режисьорът решава предпоследната му филмова заявка ( обещал е да заснеме точно 10 филма) да е приказка. Подсказва го със заглавието. И малко преди обявеното си пенсиониране той за пореден път доказва, че умее да преправя до неузнаваемост до болка познати сюжети и да борави със замах в жанровото кино. Тук то присъства най-вече, докато зрителят е поканен на снимачната площадка на Холивуд през 60-те години, когато на почит са уестърните, а препратките валят от всеки кадър с добре познати звезди или емблематични автомобили.
Историята е разгледана през призмата на залязващата кино звезда Рик Далтън (Леонардо ди Каприо), който след мига слава, му поверяват само роли на злодеи в телевизионни сериали. До него е и вярното му "куче" Клиф Бут (Брад Пит), който излиза от ролята на дубльор и спасява кожата му (буквално) и в реалния живот. Неговата вярност е онагледена чрез четириногия, за когото се грижи самия Бут. Домашният любимец чинно го чака всяка вечер в порутената им каравана, за да изяде поредната кофти изглеждаща консерва – символ на здравата им връзка един към друг. По същия начин и Далтън хвърля "трохите" от славата си на своя дубльор.
Там някъде в периферията на техните отношения и превъзходна актьорска спойка ще видим и преминаващата кола на Полански и съпругата му Тейт (Марго Роби), профучаващи от едно парти на друго, от една снимачна площадка – към друга. Тарантино чинно следва актрисата, носеща духа на отминалото време – ефирно красива, вечно усмихната, вярваща в доброто и бъдещето, радваща се на благата, които са я заобиколили, раздаваща безгрижие и любов. Роби с лекота се разхожда из екрана. Изваяна като от плакат на стената в тийнейджърска стая, нарамила наивното настроение на отминалите години. А Тарантино поставя препратки на всяка нейна крачка и дори я снима до реален плакат с истинската Тейт в него.
Отминалите години на Холивуд са регистрирани с неоновите надписи, хашиша, дрехите, безгрижни хипита, чакащи за автостоп. Любопитно е, че докато ни въвежда в случващото се на снимачната площадка Тарантино предпочита да развали магията на киното, да смъкне грима от префърцунеността, да оголи емоцията, за да се усети чистия занаят със суетата на актьорите, незавидното бъдеще на звездите, несигурността в таланта...
Затова пък магията на седмото изкуство е изместена извън "снимачния терен". Особено силно това се усеща при посещението на Бут в хипи комуната. Епизодът е с уестърн и хорър привкус. Жарко слънце, препускащи хипита, други наскачали до порутена сграда, някогашен уестърн декор, следящи със зомби поглед - героя на Пит и криещи може би мъртъвци.
Тарантино отваря вратите на Холивуд и изпълва атмосферата с красота и мистерия, с напрегнато очакване нещо лошо да се случи. Диалозите за разлика от другите му филми не са така насечени, бързо "изстреляни", а като че ли са поставени в "режим на изчакване". Доста дълго при това, но покрай него всеки от главните персонажи изживява своята катарзис, задължително като в приказка: Актьорът - звезда получава изненадващо признание, пренебрегнатият каскадьор използва уменията си в реалния живот, красавицата е обградена от опасности, непредполагаща за съществуването им. Финалът е чакан, но неочакван. Тарантино умее да ни въвлече в дълбокото, да изпита границите ни и да не ни остави да забравим, че разказвачът в тази приказка е именно той.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
12
Б
преди 4 годиниНайстина изключително *** филм...Историята е една подигравка със всичко свято ... с трагедията на Роман Полански, с Брус Ли който доказа че е велик и ще си остане велик и т.н. Торантино е един извратеняк със изключително *** изцепки във киното, но нали всички са аристократи и страшно много си падат по перверзията и извратеното като го сравняват с гениалното за това сме стигнали до тук...
11
ЗдрастиДжипи
преди 4 годиниДоста различен от това което излиза по кината. Уви, мозъците ни са толкова размазани от дисни бози и социални мрежи, че повечето трудно можем да се насладим на един качествен тричасов филм, а този е именно такъв. Фималът е феноменален. По мое мнение е много по-добър от Осморката.
10
Анонимен
преди 4 годиниНа мен изобщо не ми харесва да се заиграва с трагедията на Роман Полански. Трагедиите които този човек е изживял въобще не са смешни.Първо Холокоста после зверската смърт на жена му.Те необратимо са белязали живота му и са повлияли на характера му. А някои дори си позволяват да го сочат с пръст и да го съдят. И много се извинявам но Гадни копилета е много *** филм.Единственото там което харесвам е Кристоф Валц.Нищо друго. За историята да не говорим. Адска тъпня. Тарантино но само ПЪлп Фикшън