Ася, журналист:

Да, гледам. Най-хубавият документален филм, който съм гледала, е „Джордж Харисън: Живот в материалния свят“. Дори само този филм да бях гледала, щеше да ми е достатъчно. Забележителен филм за забележителен човек. Трябва непременно да се гледа!

Филип, ученик, сценарист, поет:

Гледах само „Татко, снима мръсни филми“. Хареса ми, защото много добре е разработен и е направен с чувство за хумор. Мисля да гледам и „Пънкът не умира“.

Галина Николаева, кинокритик:

Да, гледам. Мисля да гледам „Герхард Рихтер – живопис“, както и „Ариранг“. Документалното кино има една специфична правдоподобност, която липсва в игралното. Тя поражда повече съпричастност и идентификация с героя.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова