Безспорно един от най-силните филми в Международния конкурс, „Куклата, Шишко и аз” на режисьора Феликс Щинц е филм, който има за фокус едни трогателни до наивизъм човешки типажи, каквито, за жалост, все по-рядко срещаме и в киното, и в реалния живот. Връзката със златните години на нямото кино е очевидна (единият от героите дори наистина не говори). По някакъв начин бихме могли да използваме за сравнение и героите на Каурисмаки, с уговорката, че у героите на Щинц отсъства онази студенина, която е характерна за Каурисмаки.

Дори напротив, целият филм е изпълнен с топлота и едновременно може да ви разсмее и разплаче. Със Стефани Капетанидес и Тоби Б. режисьорът е работил и преди в късометражните си филми, така че можем с чиста съвест да говорим и за един брилянтно сработен екип. Още: прекрасен музикален бекграунд, типичните за един „роуд муви” странни траектории... и останалото ще го видите: то е магията на киното.

Да започнем с героите – те съществуваха ли от самото начало, или бяха създадени по време на снимките?

Стефани Капетанидес: Мисля, че и едното е вярно, и другото. Феликс има много богато въображение, което създаде героите, но той се вдъхновяваше и от самите нас, докато заснемахме филма. Това е филм, вдъхновен до голяма степен от човешкото присъствие и поради това е толкова човешки.

Героинята на Стефани се казва Европа, другият главен персонаж носи странното име Бомбър. Тя е французойка, а той германец. Когато обаче всеки един от тях се опитва да обясни етимологията на името си на другия, и двамата стигат до заключението, че е прекалено сложно да се обясни на английски...

Феликс Щинц: Този диалог за мен беше дар от самите персонажи. Имаме германец, който говори английски
с неохота, имаме французойка, която не говори много добре английски. Освен това тя е сляпа. И единственият човек от тримата главни герои (Шишкото), който разбира и френски, и английски и би могъл да им превежда, не може да говори. Имаме една твърде необикновена ситуация, в която обаче всички сме попадали в живота си – ситуацията, в която искаш да кажеш нещо на човека до теб, но не намираш думите. В това е и чарът на историята
на филма.

Чарът, който примирява абсурда и логиката на цялата история...

СК: Това си е просто светът на Феликс. И дори абсурдното да не е било цел и намерение на филма, то си съществува някъде там (посочва главата му – б.а.).

ФЩ: Много лесно се получи. Аз просто имах тези прекрасни герои – те са първични в историята и са такъв тип характери, които много лесно биха могли да се подхлъзнат към света на абсурдното. В същото време „Куклата, Шишко и аз” е един много сериозен филм.

Един такъв филм сигурно се снима по много необичаен начин...

СК: Истината е, че преди да прочета сценария, Феликс не ни даваше много разяснения. За мен образът, който трябваше да пресъздам, беше един вид мистерия. Знаех, че трябва да изиграя сляпо момиче, което се казва Европа, и толкова... После на една от репетициите с Бомбър нещата тръгнаха от само себе си. И тогава в един момент пристигна и готовият сценарий и ние директно скочихме във филма.

ФЩ: Да, интересно се получи, защото, докато обсъждахме филма, Стефани беше в Гърция, а аз в Германия. После се събрахме за известно време всички в Германия – със Стефани, Тоби Б. (Бомбър) и Матиас Шойринг (актьора, играещ Бруно, Шишкото), и импровизирахме доста от сцените с пътуването.

За Бомбър почти нямаше нужда от репетиции, защото 80% от това, което виждате във филма, си е самият той. После Стефани отиде отново в Атина, където, наблюдавайки слепите деца на улицата, изгради походката и държанието си за филма. Едновременно с това обаче нейната героиня не е типично сляпо момиче – не носи тъмни очила, облечена е в ярки цветове...

СК: Във филмите, в които участвам, аз играя много с очите си и именно затова тази роля беше голямо предизвикателство за мен.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase