На 26 март от 19.00 ч. в "Синема сити" е премиерата на новия филм на Дочо Боджаков "Моето мъничко нищо".

Продукцията излиза по екраните в София на 28 март. Седмица-две по-късно може да се види и в Бургас, после в Пловдив, Благоевград, Велико Търново и други, съобщиха разпространителите.

В основата на киноразказа е минаващата през границите ни верига за международна търговия с бебета. Макар да показва достоверно цялата технология на процеса, филмът повече се занимава с моралните измерения на проблема и прави това с максимално чувство за автентичност, отбелязват от екипа.

Сценарият на филма е на Боян Папазов, оператор е Иван Варимезов, композитор - Кирил Дончев.

В главната роля е Йоана Буковска. Тя играе млада учителка по френски, която се влюбва в свой ученик - син на новобогаташ, бивш шампион по бокс /Николай Урумов/ и бивша пианистка /Койна Русева/. След драматичен обрат в историята учителката е принудена да остави бебето си за продан.

В останалите роли са Станка Калчева ("старша" на бардак, туркиня), Тодор Близнаков (баща й, старец клошар), Малин Кръстев (сутеньор и трафикант на бебета), Стоян Радев ("адютант" на новобогаташа), Йорданка Стефанова (негов личен логопед).

Любопитни за повече около филма, попитахме актрисата Йоана Буковска за него.

Ето какво разказа тя специално за Dnes.bg...

С какво е важен за българското кино “Моето мъничко нищо”?

За мен филмът е много хубав и значим, защото представлява една крачка напред за българското кино – като снимане, като актьорска игра и като надскачане на битовите ни проблеми. Той е илюстрация на това, в което можем да се превърнем благодарение на толкова тежкия живот, който живеем от доста години.

За мен филмът е прекрасен, много европейски, има много едри планове, което по принцип се избягва от българските кинематографисти. Тази брутална и драматична история е разказана много красиво.

Каква е твоята роля?

Във филма играя една учителка по френски, която е поставена в крайни обстоятелства – започва любовна история между нея и нейния ученик от богато семейство. От това произтичат хиляди усложнения, които в крайна сметка водят до един доста фатален край.

Как мислиш, че ще реагира българската публика на филма?

На София Филм Фест имахме няколко прожекции, на които се срещнах с публиката. Хората бяха емоционално разтърсени. Реакцията на непрофесионалните зрители за мен е най-важният критерий. А те идваха и ми казваха, че по въздействие, като факт, събитие и задълбаване, този филм могат да го опреличат само на филма “Вчера”.

Повечето от колегите, а и от киноманите пък казват, че това е един от най-хубавите български филми, които са гледали в последните 10 години.

Четох, че си била заградена от почитатели след филма. Какво ти казаха те?

Ами, стига с тия клишета. Ще разкажа една истинска история. След една от прожекциите един зрител дойде при мен и ми каза: “защо този толкова тежък, трагичен и ужасяващ филм има толкова романтично и нежно заглавие?”.

Той изглеждаше наистина потресен от историята. Отговорих му, че заглавието много точно характеризира метафората на филма – в смисъл “понякога нещата стават толкова малки, че са като нищо и изчезват...”.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase