Templar, автор в Blog.bg

Неделя, 7.30 сутринта. Буден съм около час и тъй като не мога да заспя, ставам да пиша.

Точно в 6:00 всяка сутрин кварталът се оглася от кучешки лай, който продължава без прекъсване докъм 9.

Причината е, че някой от съседите ми разхожда кученцето си и когато то минава покрай дворове и балкони, затворените там любимци започват неистово да лаят.

Няма изключение от правилото - всеки Божи ден.

Знам, че някой ще каже, че нищо не разбирам, че кучето е голям приятел и дава топлина и радост на дома му. Знам, така е. Но защо заради това сърдечно увлечение на съседа си, трябва аз да се лишавам от сън всеки почивен ден?

Аз харесвам Вокално инструментална група ”Дийп Пърпъл”.

Намирам топлина и уют в песните им.

Как ще се приеме, ако всяка сутрин в 6:00 надувам две мощни тонколони на балкона с албума Burn, след това Perfect strangers, след това черния албум на Металика. И към 9 ч. ще спирам?

Неведнъж всеки от нас е бил свидетел как едричък домашен любимец тича добродушно към някое дете. Понякога детето се радва. А понякога изпада в истерия. Надава викове на ужас и реве.

Тогава отнякъде се обажда дебеличка, размъкната лелка, която с резки крясъци съветва любимеца си да идва при нея, а на 6-годишното дете обяснява, че „то не хапе”. Въпреки това, понякога „то” хапе...

Аз обичам животните. Гледал съм змии, гущери, скорпиони. Как ще приемете, ако докато Вашето дете си играе в парка, към него пропълзи еднометров смок.

Когато се разпищите (вие и детето), аз ще се провикна отдалеч, че смокът не е отровен и е безобиден като колана на гащите ви...

В белия свят, където твърдим че „България винаги е била”, за разхождане на куче без каишка се налага глоба. Има специални оградени площадки в парковете, където животните могат да бъдат пускани да тичат свободно. Това важи както за доберманите, така и за болонките.

Неведнъж всеки от нас е стъпвал в положено нежно на тротоара кучешко лайно. В белия свят, където живеят нормални хора, те събират лайната на любимците си в пликче и го хвърлят в близката кофа. А глобата за сране по тротоара е солена.

У нас живеят хора-кучета, които си хвърлят боклука през балкона. Добре, че не отглеждат слонове...

Едно време обичах да тичам в парка и да карам колело. Сега това е почти невъзможно, защото по всяко време към мен се затичва някой ръмжащ звяр с размер на глиган.

Пробвах да тичам с пистолет на кръста (газов – за читателите от ГДБОП), дори го използвах няколко пъти и се отказах - аз не съм командос и не ми е кеф да стрелям докато тичам.

Сега не тичам и не карам колело. Затова пък кучетата тичат на воля. Не знам дали карат колело...

Някой ще каже, че има отрова, пушка и високочестотен модулатор, който кара животното да се побърка от ужас.  Аз обаче съм нормален човек. Обичам животните. И докато някой не измисли уред, който да кара простаците да се побъркват от ужас, ще търпя кучетата им.

Въпреки че съвсем открито се нарушават правата на не-кучкарите, няма как те да се защитят, защото е прието, че са втора ръка хора. Нещо като непушачите.

Кучкарите са достатъчно голяма група и само заради това съвсем съзнателно си позволяват да тормозят другите.

А иначе повечето от тях ще ти проглушат ушите за свободата на личността... но няма да приемат змията Донка, която е тиха като риба, безвредна като мокра връв, практически не сере и е най-красивото Божие създание (след синеоката, която чете новини по ТВ7), да пълзи грациозно в двора на детската градина, под звуците на 120 dB хеви метал.

Аз и не бих ги подложил на това. Защото не съм като тях.

Видял съм доста свят. Бил съм в Ню Йорк, Париж, Копенхаген, Лондон... там има ред, глоби и служители, които глобяват.

Бил съм в Скопие, Куманово, Баку, Истанбул, Ниш, Букурещ... и там хората не стават жертва на хобитата на другите хора.

Не съм бил в косоварската столица Прищина и не знам как е. Предполагам обаче, че и там хората имат известно предимство.

Евентуално, ако в Прищина има циганска махала, може би там да е като в нашата Европейска столица - всеки може да издевателства над другите по начин, който му доставя радост.

Всъщност, приликата между София и циганската махала на Прищина е само една –„народът”.

Тоя изстрадал и мъдър народ,  който идва от селото в града и вместо от селянин да стане гражданин, упорито и методично превръща града в село.

Защото така се чувства по-уютно. В лайната.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase