Че у нас има повече жени отколкото мъже, това го знаем още от часовете по география в училище – т.нар. демографски признак. И това не е всичко.
Сякаш осъзнавайки какво главоболие ни причинява тяхната малобройност, нашите скъпи български мъже, за да ни вгорчат живота още повече, вземат, че се изчанчват със скоростта на светлината.
А бяха хубави времена – той смутено й искаше телефона, ухажваше я твърдо и неотстъпчиво, докато тя най-сетне не се предадеше пред чара му, после следваха романтични вечери под светлината на луната и всичко това под мотото, че мъжът е Той, а жената все пак е Тя /с всичките предимствма и недостатъци на този факт/.
В наши дни обаче действителността е малко по-различна. Няма какво да ви убеждавам, че свестните мъже са кът, сред женското войнство се шири една умна приказка, че готините пичове или са заети, или са обратни.
Което, разбира се, има своя логически първоизточник /макар и логиката да не е особено присъща на жените/.
Сондирайки приятелски мнения, все по-често попадам на една широко разпространена порода български мъж, която има много видни, очеизвадни характеристики – на пръв поглед те зашеметяват с чар и обаяние, привидно са интелигентни, понякога и умни на всичкото отгоре, и таман си казваш – той е - и настъпваш в атака, а насреща ти стена от лед.
Бре, казваш си, аз ли нещо не съм наред или той просто е обратен?
Защото знаеш, че колкото и праволинейни и заблеяни да са, мъжете са си мъже и почти никога не могат да сдържат любопитството си и да не надзърнат в деколтето ти, или да не измерят с поглед дължината на бедрото ти в съблазнителната рокля, която си облякла специално за случая.
Обаче – ядец. Той е непробиваем.
Дали наистина не знае как да реагира или просто е прекалено срамежлив – няма откъде да знаеш.
Това обаче не те утешава особено и ти се запъваш още повече като магаре на мост и колкото повече ти се изплъзва въпросният субект, толкова повече се надъхваш.
Защото тъжната реалност е, че в цялата паплач от чичковци и малки лекета този умен и възпитан екземпляр е уан ъф а кайнд и не се знае след колко светлинни години ще попаднеш пак на такъв.
Но драмата продължава – срещате се, гледате се, ти го контактваш и всячески му показваш – пич, харесвам те, искам те, какво чакаш?
И в крайна сметка успяваш да му привлечеш вниманието, вече си говорите, смеете се заедно, човекът е явно завладян от чара и обаянието ти, което си го постигнала с всемъзможни женски хитринки и щуротийки /както се казва – който го може си го може/.
Но това не е съществен напредък, защото сега нещата се закучват на една такава позиция, в която вече е крайно време той да направи поне един жалък опит да прояви малко инициатива.
И отново – мълчанието на агнетата. Мъже...
Аз, за себе си, като един истински Шерлок Хоумс в пола, имам отговор на тази загадка.
Много ги глезим. Мъжете. Ама много.
Което и женско издание да отворите, там със сигурност ще има поне две статии как да впечатлите, нападнете и изядете горкия мъж. А те не заслужават. Толкова са милички и сладички, бедните те. И ние толкова сме се вторачили в тях.
А те са малцинство все пак. Да ги оставим на мира, да видят какво е.
Пък после, когато видят, че двама е по-добре от един, ние ще ги посрещнем с широко отворени обятия.
И да се надяваме, че тогава четива като “ Мъжете са от Марс, жените от Венера” няма да са особено актуални.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
278
iliana
преди 15 годиниnqma moralni cennosti nito v dneshnite jeni i momicheta,nito v majete i momchetata-vsichko v jivota stana pornografiq.
277
Арчи
преди 16 годиниПрочетох "Синдромът" на Аглика 2 пъти. После се зачетох и в постингите, отне ми цели 2 часа докато стигна до страница 1! (сериозно, не се базикам, прочетох ги всичките:) Самият факт, че е станала толкова обширна дискусия говори, че темата е важна, както за мъжете, така и за жените. А постингите са като напречен разрез през нашето общество - има заядливи, разсъдливи, възторжени/ подкрепящи, псуващи, от умни и не толкова хора, от юпита и обикновени (?), от свалячи и преебвачи, от неустоими красавици и не толкова, от девойки и дори има загрижени майки... Няма да споря с Аглика, другите са посочили достойнствата и недостатъците на текста... Поздравления, че смело е хвана скалпела, и подхвана тази социална дисекция! (нека влезе убития:)Обаче искам да помоля тайфата наоколо... Ако има и други пишещи и мислещи хора... Има и други интересни теми, нека някой си пробва словореда и по тях?!Например - "Проблемите на неомъжената бяла жена, навършила 35 /или тежаща над 70 кг (по избор)", или пък "Шансът на 40-годишните госпожици да срещнат правилния мъж", за тинейджърите предлагам: "Кратко ръководство как се сваля красива мацка, ако сте с 10 лв в джоба" (не се обиждайте момчета, че авторката ви е включила в категорията "малки ***"- това не е от лоша душа, просто не сте й в таргет-групата:) За джентълмените над 40 години, или олисяващи, или дебелаци, и въобще всички онези мъже, които не са с вид на фитнес-инструктори - биха могли на базата на собствения опит от последните си десет успеха/разочарования (изборът е ваш:) в отношенията с жените да отговорят на въпроса "Какво всъщност искат жените от нас", Успех на всички в личните отношения, както и в писането!Арчи :)))
276
Иван
преди 16 годиниВсички тези подобни теми се пишат от присртастни, а именно от жени. Авторката ниакак си поставя мъжете на по-долно стъпало от жените, а и не само тя. Много мъже също се само принизяват като започват да говорят неща от рода "колко сме лоши" и т.н.. Истината е че се дискриминираме всички и мъже и жени, разбира се в различни области на битието и после на чашка или на кафенце започваме да обиждаме другия пол. Добрите стари времена когато мъжът е ухажвал с цената на много изхабени нерви и време не са свършили както се опитва да докаже авторката. Да, една жена може да се сблъска със стена от нерешителност и т.н., но един мъж се сблъсква с доста повече стени. Жените приемат че са нерешителните и това е доста удобно. Всъщност какво се изисква от една жена? На практика почти нищо, докато към един мъж се предявяват купища претенции. Неизпълнението на само една от последните може да струва много и по отношение на жената до него и по отношение на това как гледа обшеството на него. От една страна хем да е смел и агресивен в някаква степен, хем да е мил, нежен и благ. На това му се казва лицемерие. Значи с жената ще си мирен като гълъбче, а с други може а и понякога се изисква да си звяр така да се каже. Докато една жена просто седи, и чака - кой ще бъде смелчагата. После пък започва да подбира - тоя е крив, тоя е лош, другия пък е грозен, а друг пък има нахалството да обича това което му е готвила майка му когато е бил малък. Значи какво излиза на практика - мъжът между *** и наковалнята, а жената е с "***". Да не говоим за глупости от рода на - жената винаги има право! Всеки има право и мъжа и жената и поставянето на пиедестал на единия над другия винаги води до конфликти. Факт е например съществуването на разни сайтове за запознанства. Е, щом като има по-малко мъже от колкото жени защо в тези сайтове съотношението е обратно? Не е ли защото жените нарочно поставят прегради пред мъжете? После казват - ама нямало мъже. Когато обаче някой се осмели да я заговори в кафето, решава че това не е редно?! Как така някой ще се опитва да установи контакт навън се пита тя!? В дискотеката също - всички мъже там искали само секс и това е. Добре, къде да се установи този контакт за който всеки говори че лиспва? И как няма да е нерешителен един мъж? Нали една грешна дума и хайде чао?! Докато една жена дори ще го напсува и няма да и пука, защото знае че мъжете искат винаги и все ше намери друг! Нека авторката че и други жени или някой от мъжете които мазохистично се поставят в услуга на жените при каквито и да е обстоятелства, да каже къде не съм прав!