Неправилно паркиране

Знаех си, че някой ден това ще се случи. Просто си знаех. Няма начин да паркираш на кръстовище и да не те вдигне паякът. Все някой ден щеше да се случи. Но ден след ден отлагах да мисля за това, ден след ден си паркирах на същото кръстовище, ден след ден си спестявах половинчасовото въртене из тесните улички в центъра. Затова си признавам чистосърдечно: виновна съм. Не споря.

С ясното съзнание, че съм нарушител, аз всеки делник си паркирах на едно и също кръстовище, пречейки единствено на пешеходците да минават, колите все някак си се промушваха покрай задницата на моята. А и пешеходците не ги мисля много, защото знам, че те винаги оцеляват и винаги си намират заобиколни пътища за минаване, ако тротоарът им е зает от мепесета.

Аз дори на тротоара не бях паркирала, а на кръстовището. На самото кръстовище. На вереф. На чорчик. На кестерме. Това го умея, много съм добра в художественото, естетическото изпълнение на паркировката. Даже много място да има, аз пак някак различно от другите коли паркирам. Я една гума на тротоара ще кача, я една гума на улицата ще оставя (в зависимост къде съм паркирала), я в някоя табела или дувар ще опра, такива работи - естетически.

Но това май не е наказуемо. Наказуемо е да паркираш на кръстовище. Тогава идва паякът и ти вдига колата. И ти я носи на „наказателен паркинг“. И ти пишат акт, глоби, отнемат ти контролни точки, разправии, ужасии.

Равносметката ли? След днешната случка останах с:
- 30 лева по-бедна, т.е. с нищо, вместо сребърните обици, дето си ги бях харесала;
- обица на ухото (на кръстовище не се паркира!), т.е. с нищо на ухото, вместо сребърните обици, дето си ги бях харесала;
- акт вместо контролен талон, т.е. нямам обици!

Ако не знаете какво да правите, когато не намерите колата си там, където сте я оставили, аз ще ви кажа. Процедурата е проста, вече съм подготвена за другия път и ще си знам. Но този път не знаех. Знаех само, че най-вероятно я е взел паякът, защото беше неправилно паркирана.

Първо звъннах на един приятел, дето често го вдига паякът, за да го питам къде има наказателен паркинг. Не е само един, вика, ама щом в центъра са ти я вдигнали, значи е там и там. Бягай, вика, че там си плащаш на всеки час престой, бая пари ще ти излезе. Окей, викам, и звъня на друг приятел да го питам не е ли случайно наблизо, че да ме кара до паркинга. Беше.

Той обаче от умен по-умен се оказа. Звънни, казва, на телефона, написан на знака “Забранено паркирането. Нарушителите се отстраняват принудително“, придружен с доста красноречива и недвусмислена илюстрация. Отдолу има номер на стационарен телефон. Добре че звъннах, защото колата се оказа не там, където си мислех. Мил женски глас спокойно ме разпита откъде е вдигната колата, какъв й е номерът, после лаконично заключи: На „Козлодуй“ е.

На мястото, където паяците завличат жертвите си, съвсем не е така страшно, както си го представях. Един ветровит паркинг с бариера, която пропуска само платилите на гишето.

Докато лавирахме между дупките на уличката, която води към свърталището на паяците, срещнахме няколко такива и в двете посоки. Тези срещу нас – празни. Другите – нарамили в пипалата си пищящи коли. Сви ми се сърцето, като си представих как безпомощно е пищяла моята. После я мернах: най-хубавата, най-тъмносинята, най-чистата и най-спокойната от всички, строени чинно в редици.

Заставаш на ветровитото гише и си чакаш реда. Всички от опашката пред мен спореха ожесточено с невъзмутимите органи на реда, които ти пишат акт, прибират ти парите и си мълчат. Спорят, жалват се, ядосват се, възмущават се, но... безполезно. Защото органът на реда на гишето си отваря устата дор до три пъти:

1. „Талон на колата, шофьорска книжка и контролен талон“, казва, като си отвори устата първия път.
2. „Трийсет лева и шейсет стотинки“ - е втората му реплика.
3. „Подпишете тук“, посочва мястото за подпис на акта.

Толкоз. Между трите реплики мълчи като пукал. Само от време на време отронва едно: „Неправилно паркиране.“

Това в повечето случаи отказва спорещите от спора. Но не и един разпенил се от яд мъж, който, не знам защо, бе решил, че този пън ще му влезе в положението.

Ама аз пред банката, аз пред банката бях спрял за малко! - настояваше многократно, докато си изпроси едно: Неправилно паркиране. Ама аз на аварийни! Безизразното: Неправилно паркиране. Ама там няма къде, аз съм клиент на банката! Поредното: Неправилно паркиране.

С такова не можеш да говориш, не можеш да се разбереш. Като навит на пружинка повтаряше репликата си до припадък.

Аз не спорех. Аз нищо не казах, всъщност. Бях си виновна, даже си знаех, че ще ми вдигнат колата. Само накрая, когато ми каза: Контролният талон отива в КАТ, вземате си го оттам след месец, аз простичко попитах: А дотогава как ще карам?

Неправилно паркиране! - получих в отговор.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор:

Обиколка на парковете на Дисни със самолет за $110 000

Кои са най-търсените въпроси за секса в Google?

Какви са летните тенденции - колиета с шнур