Нова година, стар късмет

Владислав Петков

Хората около мен, които често твърдят, че съм се родил с голям късмет, моля да прочетат много внимателно следния текст. И да спрат да ми говорят глупости, опитвайки се да изкарат съдбините си непоносими, а себе си - най-големите жертви, страдалци и мъченици.

Впрочем, това е много интересна част от българския характер – каквото и да му се случило на някого, ние веднага имаме история, с която да го сразим и да докажем, че сме многооооо по-зле

Даже съм склонен да вярвам, че някои си ги измислят. Ама тая отдолу е истинска...

Два дена преди Нова година. Пералнята ни (Перла 05, пренасяна около 5 пъти в различни населени места, ремонтирана от тати и други майстори около 5,5 хиляди пъти и тъй нататък сродни показатели) не иска да проработи.

Включва се, бръмчи като че всеки момент ще тръгне, ама тоя момент така и не идва – с тръгването. Решавам, че вратата не е добре затворена и половин ден водя преговори (не бих ги нарекъл точно дипломатически) с нея.

Пералните обаче били много инатливи! Така ли? Като не искаш с добро, ей сега ще взема отвертката! Само трябва да уточня, че техническите ми умения са обратнопропорционални на тези на тати, който разбира от всички видове техника (ел., хладилна, летателна), а освен това готви супер супи, пържоли и спагети. Та с отвертката не се погодихме, а с пералнята още по-малко.

С помощта на съквартиранта ми, след дълги опити, все пак успяхме наистина да счупим пералнята. Та така, понеже нямаше много желаещи техници да ни посетят по новогодишните празници (ако трябва да съм искрен, предусетихме това и не сме ги и викали), пералнята още не работи.

А прането си се събира в коша за пране и чака апокалипсис, апокалипто или някой друг филм, който да обърне света на горе с краката. И така, влязохме в 2007 и в ЕС със счупена пералня.

Ден преди Нова година. Усилено се готвим за купона на следващата вечер. Подготовката се състои предимно в разриване на боклуците от квартирата ни и в търсене на място за тях. Изхвърлихме бая багаж, насмалко и пералнята.

Погледът ми се спира на “белите” ни пердета, на които не им се личат вече нито шарките, нито цвета, нито дантелките, фифиритките и т.н. И понеже пералнята ни не работи, запрятам ръкави, пердетата в легена, легена в банята.

И а аз там, о(съ)блечен, като че съм на плажа. С прането се справих, верно били бели, милите ни пердета! Простирането обаче се оказа непосилна задача за мен (и затова трябвало да минеш курсове, да получиш лиценз, сертификат по ISO и какво ли още не).

Та едното перде ненадейно се озова върху простора на съседите отдолу. Резил! (Трябва да се вметне, че часът е почти 9 вечерта – а, ето че се вметна). Другите пердета пък, които бяха на нашия си простор, започнаха да замръзват и се наложи да ги вкараме, да ги закачим, та да могат спокойно да си се оттичат по пода.

И стана ясно, че и другото перде, дето си е свило срамежливо на топка у съседите, и то ще замръзне в грозна неправилна форма. Посещението у съседите се оказа неминуемо. Срам не срам, късно не късно, (мечка страх, мен не страх), отивам!

Момичето, което ми отвори вратата, разбира се, ме помисли за някой откачен, който ще й иска я пари, я нещо по-неприлично. Затова бързо й обяснявам за какво съм отишъл, изтъквайки непохватността си.

Оказа се, че съм прекалил с бързината на думите, защото тя започна да ми обяснява за някаква рушаща се козирка, на която не може да се стъпва. Обяснявам пак, тоя път се разбрахме и си получих пердето. Йеее! После една приятелка каза, че това било начин за сплотяване на съседско-кооперативния колектив. Ха, мерси, ама ще мина и без това сплотяване!

Нова година. Всички несполуки остават в миналото, започваме на чисто! Купонът си тече спокойно, алкохолът си се лее, кючеците звънтят, а аз ги играя, доколкото ми е възможно. Предвид етническия състав на гостите, трябва да призная, че в тая материя имаше много по-подготвени от мен. Както и да е.

Наближава великият 12-ти час и аз смело заявявам, че ще отворя шампанското. Часовникът цъкна, войната отвъд прозорците започна, аз започвам да отварям бутилката. Отварям. Отварям. Отварям де. Ей сега отварям... И така първите секунди на 2007 започнах с неуспех.

Всичките ми надежди за ново начало, нов късмет и т.н. се удавиха в шампанското! Живи и здрави! Да не говорим, че от баницата, в която уж за всеки имаше по 4 късмета, аз изтеглих два с едно и също съдържание – бебе ще си имам! Егати късмета! Абе пускайте кючеците, хич не ми пука!

После “новата” учебна година започнах с тест по История на българската държава и право, което може би звучи много лесно, ама да ви кажа хич не е.

Освен ако не знаете какво значи “метруке”, “тревнина” и в кой средновековен закон те наръгват с меч, ако спиш със сестра си. А и дали прелюбодеянието на мъжа е основание за развод. Впрочем, не е основание. Докато ако жената спи извън къщата, то мъжът има пълното основание да иска развод.

Средновековни щуротии... И то три дена след Нова година. Въпрос на късмет.

Сега наближава и циганската нова година, която в нашата квартира също ще се празнува (впрочем, всички сте поканени!). И да ви кажа тръпки ме побиват, като си помисля какво може да ме очаква!

P.S. Ако мислите, че това са бели кахъри, моля ви да дойдете и да ми оправите пералнята! Или поне дайте някакви съвети...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase