Илюстрация: Корбис
fallback

Вас кога ви завладява коледният дух? Искам да кажа – като усещане, а не кога идват призраците, дето изкараха акълите на Чичо Скрудж и после го направиха най-щедрото създание на земята.

Мен ме хваща някъде в средата на ноември, ако трябва да съм по-точна – втората сряда от месеца, към 15.47 следобед.

Не че се случват някакви необичайни катаклизми с организЪма ми, но ме обхващат дивни желания да лепя лампички, да пазарувам чупливи, нечупливи, брокатени, кървавочервени и искрящо бели играчки.

Също така умалени варианти на снежни човеци с шалчета и метли в ръка и разни други джиджавки, които на 8 януари прибирам в прашни кутии и запокитвам в гардероба, до ракетата за тенис и топките към нея.

Така че, сега ще направя класация на нещата, които просто трябва да притежаваш всяка Коледа, ако си богобоязлив християнин, праведен мирянин и разни други страшни неща.

Или просто ако се кефиш на Коледата заради прасето и сармите, суджука и руйното вино, което прави бузките ти червени, а кръвното ти - некво подобие на състезател по триатлон.

Елха. Вариации – смърч, бор. В краен случай, при липса на изброените, може кипарис. В най-краен случай – здравец, бръшлян или чимшир, ама не стои много готско, плюс това последното смърди на котки и се бие с коледния дух.

Елхата, ъф корс, е вечният символ на Коледата. Придава неповторим аромат на къщата, а визуално хабитатът ти заприличва на украинска степ.

Дръвчето се закупува от няколкотостотин пункта за елхи в града ти, където влизаш и ровиш до припадък, докато отбереш най-непроскубаната такава. И по възможност да не е 3 метра без кръстачката, щото нема да влезе в асансьора и хола.

Транспортирането на елхата от пункта до жилището ти /да речем софийско/ става по три начина:

с личен автомобил - натъпкваш клоните и ствола на дръвчето на задната седалка и оставяш връхчето да стърчи през прозореца. След това се молиш да прекосиш Цариградско шосе или булевард Тодор Александров за по-малко от 3 часа, тъй като в противен случай газовете ще превърнат елхата в маруля. А маруля с гирлянди не е много коледно.

Ако артикулът е гигантски и изглежда сякаш е довлечен от тундрата на далечен Сибир /обожавам съчетанието далечен Сибир, далечна Япония и др., като че ли ги има в близки разновидности/, то тогава го вържи на тавана на колата с канап. За по-сигурно може да го залепиш и с изолирбанд, за да не отнесеш някой новопоставен светофар в „Расте, но не старее“.

с градски транспорт: Ми, тука е малко по-сложно. Гушваш флората под едната мишница или, ако грандоманските ти влечения са те накарали да закупиш стогодишен витошки смърч, го хващаш за дънера и влачиш. Стигаш до спирката, където, ако има много хора, може да позавъртиш дървото, за да опразниш терена.

След това е препоръчително да се качиш пръв в превозното средство и да се пласираш най-отзад. За да спестиш място, може да се кютнеш връз дънера като кукумявка, а при евентуално нахлуване на нахални контрольори, е достатъчно да се блещиш оцъклено иззад клоните. Гаранция, че ще те оставят намира.

пеша: Най-лесният вариант. Просто влачиш зад себе си и се надяваш докато си стигнеш до вас, да не е останал само стволът. Въпреки че и той може да бъде употребен подходящо – например, за сурвачка, която ще окичиш с хигроскопичен памук /95 стинки пакетчето от аптеката/, чушките, които баба ти праща всяка есен от село, и тринайсет изгнили ореха, обвити в станиол от „Пияни вишни“.

След това оръжието е готово за употреба и би могъл да налагаш всеки, който ти звънне на вратата, особено нежелани представители на някакви институции, с мотива, че им желаеш здраве и плодотворна година, догодина, до амина. Ако си много брутален, след като ги наложиш качествено, може да им пожелаеш лек ден и лека им пръст.

Изкуствена елха: ако изпитваш отвращение към унищожението на природата, а и мразиш да откриваш иглички зад секцията през август, тогава си купи изкуствена елха. Там вариантите са по-благодатни, щото дръвчето може да е розово, синьо или червено, по желание. Игли не падат, всички лампички мигат синхронизирано и въобще идилията е пълна.

Кръстачка: Кръстачката е приспособление, което служи за нивелиране на естествената елха. Казано с думи прости –две дървени парчета, сковани на кръст, в които има дупка и там забиваш ствола на дръвчето, така че да не се киндилка и да ти пада ту върху компютъра, ту върху главата, а понякога и върху двете едновременно. Понякога, естествено, кръстачката е напълно излишна, но в повечето случаи елхите растат и/или са отсечени накриво и няма друг начин да бъдат закрепени, освен ако не накараш някой да я държи изправена до 8 януари.

Гирлянди: Продават се навсякъде, особено по пазарищата. Изглеждат супер привлекателно и ти иде да купиш към 12 килограма и 300 грама, но в последната минути разумът надделява и се прибираш с един червен, един син и един златист. Слагането им е повече от елементарно - просто увиваш елхата с тях и това е.

Предупреждение: гирляндите са любимата коледна храна на котките. Поглъщат ги през нощта, а след това се крият зад пердетата и драйфат, а ти откриваш стомашното съдържимо нáпролет, когато тръгнеш да чистиш прозорците за Великден.

Спасение няма, така че със сигурност при изхвърлянето на елхата бройката на гирляндите ще е по-малка от първоначалната. Но поне знаеш – остатъците са зад пердето. Евентуално и зад дивана може да има.

Играчки за елха: Топки, камбанки, умалени дядоколедовци с връвчица на шапката, които висят от клонките и се клатушкат при всяко отваряне на вратата. Аз лично имам едни от бебешките ми години, казват се Шай Шай и Шей Шей, довлечени са от чужбинско и представляват малки восъчни изродчета, които през 1978 година са били неповторима красота. Всяка година са ми под елхата.

Ботушче. Малко, червено, пълно с памук, бонбонки и жълъди. А не някой топуз 45-ти номер, за напълването на който ще трябва да изкупиш продукцията на фабрика „Тунджа“ /производителка на памук/ и да обходиш Борисовата градина, събирайки де що видиш жълъд два уикенда поред, в случай, че катериците не са си ги складирали по хралупите. Ако си твърдо решен – може да се пробваш да изтарашиш и хралупите, но за това съвети не давам. Аз не съм се пробвала.

Лампички. Персоналното ми любимство. Лампичките са голема работа, áко че на размер не го докарват. Могат да бъдат налепени и по прозорците, така че да жилището ти да заприлича на регионален клон на Ръководство въздушно движение. Не прекалявай обаче, че току виж някой самолет пикирал в хола ти.

Иначе ги увий около елхата и включи в контакта. Или ще светнат, или няма да светнат, среден вариант няма. Обикновено не светват.

Ако си маниакално влюбен в Коледа, може да си купиш и няколкостотин джуджета, които да наслагаш по ъглите, за да се зъбят на килима. Неповторимо ще е и да курдисаш и няколко Дядоколедовци - от тези, дето се клатят и пеят Джингъл белс, на стълбището във входа.

Съседите ще го оценят високо, особено ако лампите не работят и дзверът им се оцъкли в лицето, докато влизат /хъхъхъ, много яко/. За да е още по-весело, може да ги дебнеш с фотоапарат, докато отварят вратата, и да ги снимаш, а след това да ги изнудваш.

С това съветите за гарантирано празнично настроение общо взето се изчерпаха. Възможно е да съм забравила нещо жизненоважно, но ще ми простите – Коледа наближава, все пак.

На вас оставям да изберете с какво още да допълните аранжимента, така че къщата ви да заприлича на вилата на Дядо Коледа и съпругата му, стадото елени и Снежанка с все джуджетата. И който там още живее у тях.

И не забравяйте руйното вино. Може и ракия. Дори и да не успеете да окичите всеки квадратен сантиметър от стената с играчки и гирлянди, две-три чаши от бъчвата ще ви накара да виждате не само празнична украса, но и розови слонове, бели мишки, а може би и съседката x 2.

Хо-хо-хо.

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback
fallback