Маршрутката пристига изумително празна и пътуването с нея се очертава да е почти приятно. Радиото обаче дъни с всичка сила, така че и да не искаш да слушаш, водещият ти влиза в главата, освен ако не страдаш от 100% глухота.

В случая водещият е Боби Цанков, който отново, незнайно как след всички дела и процеси срещу него, отново е цъфнал в ефир и ръси откровени простотии.

Човечецът има забележително досаден маниер на водене на предаване. Говори някак носово, напевно и с много дразнеща интонация. Звучи малко като настъпана хремава кокошка, не че си общувам с такива всеки ден. Шофьорът на маршрутката очевидно му е фен, не е ясно защо обаче.

Водещият съобщава тържествено новина за изтеглена тема за изпита по български език и литература в Софийския университет, което е доста интересно, ако преобладаващата аудитория на радиото са шофьори на маршрутки.

Продължава с литературното четене и обявява важно, че резервният вариант за кандидат-студентите е есе върху цитати от Никола Вапцаров и Димитър Дебелянов.

С това четенето приключва.

Ииии, сегаааа, уважаеми слушатели, пууускамееее директната телефонна линияя. Къдееее в Софияяяя има задръстванияяяяяяяяя, чакам виииииииииии – протяжно като древногръцка оплаквачка казва Цанков.

За да е по-голяма еуфорията и забавата за уважаемите слушатели, водещият пуска „Бял Мерцедес ме преследва в живота“.

В песничката, да ви светна, понеже вероятно не сте запознати с нея, лирическата героиня отива в едно чейнджбюро, а там – изненадааа - нямало долари. Вместо долари обаче, девойката срещнала ерген. Ти да видиш! Оттогава насетне бял мерцедес я следвал в живота и нямало отърване, мамка му и мерцедеса.

Ама тя любов за пари не давала, така че оня да не си мисли туй-онуй, щото при нея шест-пет нема, въпреки че доларът зелен е най-важното, ама само по принцип.

Златна чалга от времето, когато Сашка Васева възпяваше марките и въобще всичко се въртеше я около печени прасета, я около валута, а понякога и двете заедно.

Противопоставянето „долар зелен“ и „ерген“ се повтаря няколко пъти, за да стане ясно и на по-мудните в интелектуално отношение слушатели.

На предната седалка, до шофьора, седи умно изглеждащ младеж с очила, който се върти нервно.

Цялостното му поведение подсказва, както казва неповторимият Удхаус, че прави сравнение между умствените способности на изпълнителката и някоя средно интелигентна кукувица.

Сравнението очевидно бе в полза на кукувицата.

В този момент се обажда наблюдателен или по скоро – наслушателен мъж. Водещият вие.

Ииии, тиии къдееее се намираааш сегааа? Младежът не му обръща внимание и дава директно – Боби, вика, казва се Димчо Дебелянов, а не Димитър.

Боби обаче едно си знае и едно си бае. Така го бил получил от една информационна агенция и те щом го пишели Димитър, значи той Димитър щял да го каже. Ако го били напишели Георги Дебелянов, той щял да каже Георги.

Супер. Младежът и той не изглежда очарован от отговора. Боби го пита къдееее карааааа в моментаааа, щото мнооого дръъъънчи – каквааааа е таяяяя колаааа, детоооо дрънчи такааа?

Човекът обаче очевидно има по-важна работа и затваря телефона.

А водещият, понеже е необикновено проницателен, обявява в ефир, че верно било Димчо, а не Димитър, което е доста гигантско прозрение в контекста на последния му разговор със слушателя.

Следва друга чалга, в която отново имаше противопоставяне сърце-пари-любов в доста неравномерна рима.

Девойката-изпълнителка очевидно е някоя от тези, които искат да станат „ОШЕ ПО-ЕУЕГАНТНИ“ от небезизвестната реклама на разни чудеса от благородни метали с цена от 654.4 долара за тройунция с доставка през август.

След това паметно пътуване се измъкнах обогатена, овлажнена и омекотена от маршрутката и за пореден път се уверих, че не е късно да научиш нещо ново в този невероятен живот, в който бели мерцедеси и долари зелени се преплитат с Димитър Дебелянов и Боби Цанков, за да ти покажат, че простотията не ходи по гората, а по хората. Точка.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: