Той е един от малкото български художници, който е имал възможността да направи изложба в парижката галерия „Кристиян Сире“ в двореца Пале Роял. Случило се през 2001 година по покана на самия галерист, който видял творби на българския художник и се възхитил от тях.
Негови картини красят институции като Министерството на здравеопазването, Народното събрание, Изпълнителната агенция по лекарствата. Някои негови творби са част от частни колекции в Германия, Франция, Англия, Русия и САЩ. Преди години една негово произведение бива закупено от мощната застрахователна компания „Лойд“ и става част от 200-годишна колекция. Негово дело са и портретите на дядо Николай и дядо Арсений, които са окачени в Пловдивската митрополия.
„Но не е важно къде имаш картини. Кажете ми, има ли някакво значение това? Не. Не искам да бъда в музей на изкуството. Искам да бъда в дома на хората. С това се гордея. Другото не е важно за мен. По-важното е, че в ателието нямам картини – защото те бързо се закупуват, а хората се радват“, споделя Коста Станоев.
Не иска да прави и статистики – колко картини е нарисувал, колко изложби е направил и къде по света има негови изрисувани платна. Това са материални неща за художника и той не обича да говори за тях. „Не броя картините. Те се раждат просто от душа и сърце. Или ще го направя така, както душата ми чувства, или въобще няма да рисувам“, казва художникът.
Той обича да рисува всичко. Като започне от морето, през Балкана и природата, та до старите български къщи - все неща, които внасят топлина в дома.
„Къщата - тя обединява нашия живот, там се раждаме, там умираме, това е светът на човека. Да им покажеш хубавите неща. Защото в тяхното забързано ежедневие им е трудно да видят красотата. И това е моята задача – да им покажа тези красоти“, обяснява художникът.
После допълва, че се опитва във всяка картина да сложи „слънчев“ цвят. „Нашата страна е слънчева, хората ни са слънчеви. Нищо че повечето казват - намръщен народ сме. Не е така. Като се събере родата - веселят се, сплотяват се. Просто сега са трудни времена. Но и това ще мине - българинът винаги е оцелявал и сега ще оцелее“, казва художникът.
В момента негова постоянна изложба краси етажите на столичния мол на бул. Александър Стамболийски. Ако отидете в два поредни дни, твърде вероятно е картините, които видите на втория ден, да са съсвем различни от тези, които сте видели в предходния. Това е така, защото картините се купуват бързо и художникът поставя нови на празните места.
Станоев отбелязва, че цените на изкуството му са съобразени с доходите на българина. „Целта ми е хората да се радват на картините, когато ги окачат вкъщи. Вие ми плащате рамката, платното и боите. Другото не го продавам, а го подарявам. Душата ми в картината не може да се продаде“, казва Коста Станоев.
Дори и на по-ниските цени, той е убеден, че един художник може да се изхранва с изкуството си в страна като България. „Аз съм живото доказаталество, че художникът в България може да си вади хляба само от това. Но има едно „но“. Аз винаги съм казвал, че човек трябва да прави нещата в пълен цикъл. Цикълът в изкуството се завършва само тогава, когато картината се хареса от дадения човек и той я купи. И не защото си име, а защото просто я харесва и иска да я окачи в дома си. И тук идва тънкият момент – цената на картината да бъде съобразена с доходите на хората в съответната страна“, подчертава той.
За него най-голямото удовлетворение е, че хората, минавайки покрай картините, спират се и разглеждат това, което той е сътворил. „Дори малките деца са ми фенове, което за мен е страшно голяма гордост“, казва Станоев.
По думите му в България изкуството се цени. И не само от тези, които могат да си позволят закупуването на картина, нито пък само от професионалното око. Според него всичко е до това как усещаш картината. Има хора, които едва ли имат излишни пари, но харесат ли картината, ще си спестят и ще я закупят.
„Нашето изкуство е като музиката - не може да се обясни. Човек просто трябва да усети картината зрително. Радвам се, че от всяка възраст ги харесват и ги купуват. Изкуството е за хора с душа“, казва Станоев.
А сега е намислил да опъне платното и да рисува при постоянната си изложба. „Там ми е мястото, сред хората“, убеден е Коста Станоев.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
28
Анонимен
преди 11 годиниАбе изкуството не е точна нАука. Сигурен съм, че много хора и с десет тапии не могат да вложат емоцията и излъчването, което е направил този художник. Наистина най-емоционалните автори често биват "отхвърляни" от "обществото", защото не са в клуба на "техничарите" и "разбирачите". Но когато постигнат нещо повече от тях - веднага с лошото. Понякога простата и "грешна" картина печели много повече, защото има нещо, което обикновеният човек усеща най-добре у нея - положителната енергия.
27
Анонимен
преди 11 годиниСамо не ми говори за Париж, горе-долу съм оттам, там нивото е не добро , но кво да правят хората ,не искам с лошо, всеки трябва да си изкарва хляба, бас държа ,че пишещите не са напускали Родината ако бяха щяха да оценят това, което показва и казва художникът
26
Анонимен
преди 11 годиниВ Париж има наколко галерии които излагат самобитнихудожници от цялсвят но,самобитните художници имат такива творби,високонивои майстори на четката.Галеристите канят творци от цял свят,галеристите им предоставят ателие платна и заснимат как твореца работи.После ги излагат и творбите на талантливите отлитат бързо.Така е бил поканен Емил Стойчев в Париж шсиго вечее доста богат,аматьор е без образование,но талантлив,той прави голяма живопис