"София не е България". Често се случва този популярен лаф да се използва като стане дума да се сравнява живота в столицата и останалите населени места в страната. Но уви... ще го използваме и тук – София не е България, дори и в политиката.

Антон Хекимян, Васил Терзиев, Ваня Григорова... Надали има сериозни съмнения, че това са трите най-сериозни кандидатури за кмет на столицата, познавайки и изборните навици на софиянци. Разбира се, има и други имена, които не са за подценяване, но прекалено смело е да се предположи, че някой от тях ще седне на стола на Йорданка Фандъкова, която официално ще предаде управлението на София след около 2 месеца.

Предстои да видим сериозна битка, която по всяка вероятност ще се реши на балотаж. Със сигурност предстои да видим и (не)приятелски огън от участниците в управляващата „сглобка“, както и удари под кръста от партии, неподкрепящи управлението. Има обаче едно нещо, което свързва тримата основни кандидати и им предава един обобщен образ – образът на младия кандидат за кмет, който не е виден партиен деец (дори и на местно ниво) и не е „старо куче“ в политиката. А целта е ясна – да се направи опит да се привлекат младите и хората, които са отвратени от политиката и не робуват на партии.

Какво ни казват кандидатите със своята биография и липса на политически опит?

Образът на обявения първи Васил Терзиев, кандидатът на ПП-ДБ, е може би най-партийно свързан, но никога преди това не е бил публично затвърждаван като лице на „Промяната“. Преди да бъде представен за кандидат за кмет той нито е имал популярността на Кирил Петков, Асен Василев или Даниел Лорер в политическите среди, нито пък е бил част от парламента или общинския съвет (каквато е най-масовата практика за издигане на кандидати за кмет в страната). Идеята тук обаче е ясна – човекът от новото поколение, мениджър, развил бизнес империя в IT сферата и искащ да прехвърли опита си в Столичната община. Целеви кандидат за младите хора с по-високи доходи (каквито в София има не малко), работещи „модерна работа на бъдещето“, разбира се главно мажоритарен кандидат, защото младите хора все повече не се интересуват от партии и дори стигат дотам, че да не знаят какво се е случило в страната им на политическата сцена преди 10 или 20 години.

Антон Хекимян, кандидатът на ГЕРБ, донякъде се припокрива с образа на Терзиев, но разбира се има и значителни различия. И тук обаче основната идея отново е да се избяга от партийното, което както вече стана дума, никак не се нрави на все повече хора. Особено, когато си управлявал столицата почти 20 години. Защото, ако искаха партиен избор, от ГЕРБ имаха нарисуван кандидат с образ близък до Хекимян – председателят на СОС Георги Георгиев. Но от ГЕРБ явно предпочетоха това, че журналистът е по-известен, партийно необвързан до преди седмица и критичен в работата си. Вероятно в кампанията той ще бъде леко критичен и към работата на ГЕРБ в София досега. Ясно е обаче, че с образът на един от най-известните журналисти в последното десетилетие, се цели освен партийния вот, който за ГЕРБ с годините е сравнително константна величина, и обиране на гласовете в периферията от хора, които не са привърженици на дадена партия и се чудят дали изобщо да гласуват на 29 октомври. Кандидатурата и биографията на Хекимян, случайно или не, вероятно ще се цели и в друга ниша гласоподаватели – родените извън, но живеещи постоянно от години в София млади хора, които също всеки ден ходят на работа и карат децата си на училище в столицата, но им е писнало по-отдавнашните софиянци да ги наричат в социалните мрежи с култовия епитет "селяни". Разбира се, ефектът в този случай може и да е обратен за Хекимян, съдейки от опита, че почти всички обиди към настоящия кмет Йорданка Фандъкова в социалните мрежи обикновено започват с това, че тя е родом от Самоков.

А на БСП от доста години е ясно, че няма как да спечели София с партиен кандидат и затова социалистите често търсят популярен, но отдалечен от партията човек. Преди 4 години Националният съвет на партията подкрепи единодушно независимата тогава кандидатура на бившия омбудсман Мая Манолова за кмет на София. Самата Манолова, емблематичен кадър на БСП през годините назад, тогава използва добрата си инерция от работата си като обществен посредник, често борещ се с „Топлофикация“ и други наболели проблеми на софиянци, и стигна до балотаж. Не този късмет обаче имаше през 2015 година политолога Михаил Мирчев, чиито на моменти впечатляващи и колоритни изказвания не успяха да трогнат софиянци. Сега обаче е друго – БСП заложи на активната синдикалистка Ваня Григорова, която си спечели образа на борец срещу социалните несправедливости и стана по-емблематичен образ в това дори от лидерите на двата големи синдиката у нас. Така че до голяма степен в БСП търсят повторение на кандидатурата „Манолова“ отпреди 4 години, но съвсем естествено с друго лице. Самата Ваня Григорова има доста повече опит и досег от своите съперници от ГЕРБ и ПП-ДБ с реалната политика, но никога не е влизала реално в нея, а само очертава проблемите и недъзите й. Нещо, което съвпада с вижданията на почти всички гласоподаватели, които бойкотират партии и политици.

Така на практика големите партии в момента признават безгласно, че за тях много по-важно и основно е да се опитат да привлекат разочарованите и негласуващите, отколкото да втвърдяват малкото си останал твърд електорат. Защото не сме в 90-те и само той вече не стига за победа. Особено в София. И защото партийното днес в очите на обикновения гласоподавател е символ на разделение, корупция, кражби и прокарване на чужди интереси. Нещо, което самите политици си надробиха с работата и отношението си към демокрацията в последните 2 десетилетия. И заради което днес демокрацията у нас е в крещяща опасност.

И все пак партийни кандидати не липсват. "Възраждане" издигнаха секретаря на партията в столицата Деян Николов, а ВМРО заложиха на най-активния си общински съветник в последния СОС – Карлос Контрера. Изборът на Слави Трифонов и ИТН е Ивайло Вълчев. Целта обаче реално тук е друга – не толкова кметското място, колкото влизането на колкото се може повече общински съветници в новия местен парламент. Именно затова се търси и чисто партийния вот.

Интересна и заслужаваща внимание (поне от електорална гледна точка) е и кандидатурата на проф. Вили Лилков. На практика независим от големите партии и издигнат от местна коалиция "Синя София", той е изключително емблематично лице за ДСБ в София, макар и ДСБ, като част от ДБ, да застават зад друг кандидат. Лилков обаче може да обедини по-консервативните гласоподаватели на дясното в София, за които семейното минало на Васил Терзиев е неприемливо. И тогава на вероятния втори тур на вота  ще си припомни едно емблематично за местните избори гласуване точно 20 години по-късно. На 3 ноември 2003 г. символът за градската десница - бившият премиер Иван Костов, вкара в обръщение "гласуването с отвращение".

Така вероятно ще бъде и на 5 ноември 2023 година, когато трябва да се проведе евентуалният балотаж в София. Столицата ни със сигурност ще има нов кмет, облечен с много надежди и пожелания, но и избран с „гласуване с отвращение“ от не малко софиянци. Защото просто в днешна София на кметския стол няма място за партийни лица.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• местни избори
• София
• Вили Лилков
• Деян Николов
• Антон Хекимян
• Битката за София
• Карлос Контрера
• Васил Терзиев
• Ваня Григорова
• Ивайло Вълчев
• избори 2023