Четвъртата поредна предизборна кампания за по-малко от две години започва в силно променена социална и политическа среда в сравнение с предишните три, показва националното представително проучване на Алфа Рисърч.

Настоящото изследване е проведено в периода 27 август – 2 септември 2022г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1117 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

От изследването става ясно, че е налице категоричен превес на икономическите и финансови притеснения на хората над доминиращата преди година цел за промяна на модела на управление.

Недоверието към партийните лидери обхваща вече цялата политическа класа, не само старите политици, сочи още проучването.

Разочарованието измества миналогодишните надежди и заедно с липсата на ясни управленски алтернативи прави избирателя силно колеблив дали и за кого да гласува.

В резултат, голяма част от партиите губят дори и лоялни доскоро избиратели, а вотът  за половината от политическите сили с шанс да бъдат представени в 48-ото Народно събрание остава в тесен диапазон, в който биха могли да разменят позициите си.

Предизборната кампания стартира с превес на ГЕРБ (23.4%) пред основния конкурент „Продължаваме промяната“ (17.5%) от почти шест процентни пункта. ГЕРБ бележи лека мобилизация спрямо последното проучване на агенцията от месец юни, по-значителен е спадът (над 2 на сто), при ПП. ПП могат да загубят около 250 хил. от миналогодишните си избиратели, които тогава направиха избора си в полза на новата формация, но сега се разпръскват в широк политически спектър, както  вляво, така и вдясно.

На трета позиция се нарежда ДПС с 10.9% от твърдо решилите да гласуват. Както обичайно преди избори, Движението започва да мобилизира избирателите си и постига по-висок резултат спрямо предходни проучвания. В тези данни не са отчетени гласовете, които партията би получила от вота в чужбина.

На малка дистанция след ДПС са БСП (9.8%) и "Възраждане" (9.5%).

БСП, също както и ПП, са двете партии, които търпят най-сериозни електорални щети от действията на служебния кабинет. Ключово за партията ще е да помогне на по-възрастните си избиратели да се справят с машинния вот и да ги убеди да гласуват. Освен това, началото на кампанията показва, че и ПП навлиза в лявото социално поле, така че е напълно възможно двете твърде различни преди година партии, сега взаимно да си отнемат избиратели. „Възраждане“, от своя страна, има по-млад и мотивиран електорат, но някои от най-значимите му теми, благодарение на които направи своя пробив, остават сега по-назад в приоритетите на хората.

„Демократична България“ плавно върви нагоре, за което й помагат две обстоятелства. Първо,  разочарованието на част от избирателите от ПП, които се връщат сега към ДБ. И второ,  радикализирането на ПП, на чийто фон ДБ се очертава като по-диалогичната и отговорна към сформирането на управленска алтернатива, партия.

Това са шестте партии, които с голяма доза сигурност можем да кажем, че ще присъстват в 48-ия парламент. Още две партии са на ръба.

„Български възход“ на Стефан Янев (4.2%), с малко прескача изборната бариера, но спрямо юни е в низходящ тренд. За тях кампанията ще е ключова - дали ще запазят избирателите си, или те ще предпочетат други партии в този сегмент  - БСП, „Изправи се България“…

ИТН, която през изминалата година загуби огромен брой избиратели и достигна до малко над 3%, на старта на кампанията проявява лека мобилизация – 3.9%. Специфичното за избирателите на тази партия е, че имат твърде емоционален вот – бързо се мобилизират, но и бързо се разочароват. Партията на Трифонов е в остра конкуренция с тази на Костадинов и от обмена на избиратели между тях ще зависят финалните позиции и на двете формации.

(Не)вероятните управленски алтернативи: Българското общество е поляризирано по редица теми, а в настоящите избори и по ключовата – „Около коя партия е най-вероятно да се сформира управленска алтернатива?“ 26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се сформира управление около ГЕРБ, 24.2% - около „Продължаваме промяната“. Едва 5% смятат, че е възможна коалиция между тях. Най-голяма част, 44% не могат да преценят. Тези хора са най-склонни да не гласуват и ако никой не ги убеди, че може да сформира работещо правителство, най-вероятно няма и да отидат до урните.

Наред с решенията по най-чувствителните за хората проблеми, отговорът на въпроса „Какво правителство е възможно след изборите“, се очертава като един от основните движещи фактори в кампания 2022.

Настоящото изследване е проведено в периода 27 август – 2 септември 2022г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1117 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• партии
• парламентарни избори
• Алфа рисърч
• управленски алтернативи