Предстои провеждането на предсрочни парламентарни избори на 11 юли. Ще дойде ли най-после дългоочакваната промяна?

 

"Промяната е умора от статуквото, вероятно е отхвърляне на тежест, която вече не искаме да понасяме. Промяната е използвана като парола през последните 30 години. В началото на 90-те тя бе колективна надежда, че България ще стане друга. Чакахме тази промяна, но коментарът накрая бе отново разочарование. Втората голяма промяна бе в края на 90-те и началото на новия век. Тръгвайки добре, новите хора зациклиха в неща, в които днес живеем", коментира литературният критик и историк проф. Валери Стефанов пред Bulgaria ON AIR.

 

Според него нашето битие е битие на разочарование от очакваните промени. Имали сме надеждите, но не сме се справили с Прехода, липсват и резултатите.

 

"Ние сме в зоната на колективен травматизъм. Врагове сме сами на себе си. Трудно ни е да имаме колективна надежда. Имаме ли въобще заедно път нанякъде при толкова разделение?! Хаосът е образ, който обслужва различните пропаганди. Хаосът е реторична конструкция, която някой изгражда с политически цели", каза още преподавателят в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

 

Той определи действията на служебния кабинет като радикални и много решителни. Може би тяхната припряност ни създава усещането за разбъркване на пластовете, смята проф. Стефанов.

 

"Ако редът е система от корупционни практики, система от калинки, които управляват на неадекватни места, то защо ни е този ред? Ако тази промяна наричаме хаос, не смятам, че тук има истина на 100% - има сериозна манипулация на нивото на думите и на образите", подчерта гостът в студиото. 

 

"Врагът е консолидиращ фактор, въпросът е да се справим със самите себе си. Не е въпросът само да кажем: Ето, ние живее в демокрация. Питането е в каква демокрация живеем", посочи проф. Стефанов.

 

Той смята още, че ни липсва ресурс от добре работещи институции, в които да има отговорни хора, които да работят за обща кауза. Без всеки да си каже: Аз ще работя за кауза, а не за себе си, няма как да стане.

 

"България в преходния период заложи на жаждата, на личното. Докога егото да ни доминира, нека ни доминира някаква колективна кауза! Българското лидерство се нуждае от прибиране в скромността, от скъсяване на дистанциите с хората. Властта е опияняваща и самозабравяща", настоя проф. Стефанов.