Снимка: архив, БГНЕС
fallback

В Източна Европа вече са демонтирани 4000 съветски паметника, но премахването им често е обект на остри дебати - както в България, пише "Зюддойче Цайтунг", цитиран от Дойче веле. Виена е един от малкото градове, длъжни да запазят "своя".

Вероятно най-известният, но и най-спорният паметник в България ще бъде премахнат - след 30 години на ожесточени спорове, пише "Зюддойче Цайтунг" (ЗЦ) за Паметника на Съветската армия в София.

Oще по темата
В продължение на 70 години ПСА доминира градския пейзаж в София, обяснява германското издание, а демонтажът му все още предизвика емоции сред привърженици и противници на идеята. И все пак София закъсня, посочва ЗЦ.

Над 4000 съветски паметника в Европа са демонтирани

Смята се, че в Източна Европа вече са демонтирани над 4000 съветски паметника, а десетки хиляди символи като сърпа и чука са свалени от фасадите, улици са преименувани, от сградите са премахнати възпоменателни табели. Само преди няколко седмици в Киев от статуята на "Родината майка" бяха демонтирани може би последните символи на СССР и бяха заменени с украинския герб. Самият паметник бе преименуван на "Майка Украйна".

Остри дебати какво трябва да се случи с реликвите от онова време, които символизират не само политическата, но и тогавашната архитектурна и художествена доминация, се водят в много бивши социалистически държави. Миналата година Естония реши да премахне всички останали съветски паметници - около 400 - от публичните пространства. Демонтажът на един съветски танк, превърнат в паметник в град Нарва, предизвика протести сред местното рускоезично малцинство. Москва остро разкритикува премахването на Паметника на победата в Рига - 79-метров обелиск, посветен на Червената армия, припомня ЗЦ. Въпреки голямото руско малцинство в страната латвийският парламент също реши да демонтира "всички обекти, които възхваляват тоталитарните режими".

Виена е длъжна да поддържа Паметника на Съветската армия

От Талин до Киев, от Рига до Лвов падат последните съветски паметници, пише Оливер Грим в австрийския вестник "Ди Пресе". Демонтирането им е "последният шумен прощален протест на народите, които десетилетия наред са били поробвани и обезкървявани от Москва", отбелязва авторът. На този фон Паметникът на Червената армия на виенския площад "Шварценберг" изглежда все по-неадекватен, допълва Грим. Според него издигането му още през август 1945-а година е изключително цинично. Защото същата Червена армия, чиито войници са възхвалявани, само няколко седмици по-рано - в средата на юли 1945 година, е арестувала и измъчвала хиляди членове на полската съпротива, а около 600 от тях са били убити и погребани на неизвестни места.

Шест години по-рано същата Червена армия е разделила Полша с Хитлеровия Вермахт и е започнала систематичното изтребване на полския елит, четем още в "Ди Пресе". Сталиновата политика на геноцид се провежда и в балтийските републики, а след 1945 година - в цяла доминирана от Съветския съюз Източна Европа. Да не говорим за масовите изнасилвания, грабежи и убийства на виенското цивилно население.

Оливер Грим подчертава, че Държавният договор на Австрия предвижда подобни паметници да бъдат запазени и поддържани, но предлага той да бъде контекстуализиран. Както малко след началото на войната срещу Украйна цялата стена зад монумента, която е част от двореца "Шварценберг", бе боядисана в цветовете на украинското знаме. И до днес тя е в синьо и жълто.

Митът, от който се възползва Сталин

В София според проучванията около една трета от анкетираните са за оставянето на паметника в Княжеската градина, малко под една трета са за преместването му, а една четвърт са за пълното му разрушаване, пише ЗЦ. Авторката на статията в германския ежедневник Катрин Калвайт припомня, че още през 1993 година Общинският съвет в София се изказва в подкрепа на демонтажа, но впоследствие от ГЕРБ са били против, за да не се "подхранва политическото разделение в страна, в която Русия традиционно има голямо влияние".

Отношението в България към Русия е спорно, четем в ЗЦ. За голяма част от българите руснаците са освободители заради Руско-турската война. "Мит, от който се възползват войските на Сталин през 1944 година и който предопределя близките отношения между Българската комунистическа партия и Москва."

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

272

Анонимен

преди 3 месеца

Единствните умрели червеноармейци в България са от препиване с денатуриран с метилов алкохол спирт от цистерна в Бургас. Набиват местния български комисар, който се опитва да ги предупреди и да предотврати самоотравянето им, напиват се и измират. Местните активни борци решават да им се построи паметник. Такава е идеята зад паметниците на червената армия в България.

271

Ботьо Пейчевски

преди 3 месеца

До Анонимен! Аман! Цар Александър Втори, Освободител, впр. не само на българите, но и на крепостните роби в Русия, възцарил се на 3 март 1856 г., на 3 март 1861 г., дал автономия на Финландия по-късно - затова и там има негов паметник в Хелзинки, ще бъде тачен у нас! Е, на 3 март 1878 г. е подписан и Сан-Стефанския прелиминарен, демек, примирен/предварителен, договор. На гробовете в Невската крепостАлександър Втори и на Петър първи съм слагал цветя на ковчегите, познавам държавата, а Вие - едва

270

до 315

преди 4 месеца

сега модерните технологии не са *** баце!Хай тека се прави на Запад и в Китай а не в прогнилата раша!!

fallback