Европейският съюз често е възхваляван като най-великия мирен проект в историята. Това звучи красиво идеалистично и просветено и аз напълно го подкрепям, пише Андреас Клут. Сега обаче континентът отново е във война - не в рамките на ЕС, но точно на ръба му. Какво бъдеще, ако има такова, има най-великият мирен проект в тази сурова нова ера?
Това е въпрос, който си задавам, когато се връщам в САЩ след 11 години живот в Берлин и отразяване на Германия и ЕС. Един германски външен министър веднъж каза, че европейците са вегетарианци в свят на месоядни. Колко дълго могат да оцелеят тревопасните животни, когато хищниците започнат да пируват?
Германия беше добра гледна точка за наблюдение на месианската наивност, с която някои (предимно западни) европейци настояваха - преди руският президент Владимир Путин да атакува Украйна - че "днес сме заобиколени от приятели". Според тях Европа бе надхвърлила старите си милитаристични манталитети и бе напът да се превърне в различен вид суперсила - на търговия и регулации, ценности и цивилизация.
Не всички европейци са се отдали на подобни фантазии. Сравнително новите членове в Централна и Източна Европа, които преди бяха под петата на Москва – места като Естония, Латвия, Литва и Полша – отдавна гледаха недоумяващо на заслепяването на западните си съседи за агресивния потенциал на Кремъл. Те бяха ядосани, докато Германия прекара две десетилетия в прегръдката на Путин и се направи зависима от неговите въглеводороди.
Тази разломна линия между изтока и запада, много преди инвазията на Путин през 2022 г., разцепи ЕС в една посока, докато различен разрив, разкрит от кризата с еврото, разделяше неговите север и юг. Северът (който включва Обединеното кралство до излизането му от блока) има тенденция да бъде по-пазарно ориентиран, икономически силен, фискално консервативен и културно протестантски. Югът е по-корпоративен, прахосник и културно католически или православен. В някои отношения древният римски лимес все още разделя континента.
Оказва се, че европейците са построили общото си жилище върху скърцащи и сблъскващи се тектонични плочи. Най-дълбокият от тези разломи днес е между членовете, които приравняват ЕС с либералната демокрация, и други - особено Унгария и Полша - които все повече подкопават върховенството на закона, за да изградят собствени Кремълчета на автокрацията.
Андреас Клут е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ европейската политика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.
Целия анализ четете на Bloomberg TV Bulgaria
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
60
друга ГЛЕДНА ТОЧКА
преди 10 месецаОт лекция на Елеазар Хараш, 5 август 2008 г.: Държавата, цивилизацията, европейските съюзчета, това е едно чисто изкуствено обединение на хора, а не осъзнаване, основано на велика и неизменна любов към Бога. Това означава, че от такъв съюз ще произлезе едно нещо ***, това е закон. Там, където го няма голямото осъзнаване на Бога, всички изкуствени събирания без реалните свещени отношения това ще произведе ***.
59
А де е САЩ
преди 10 месецаЕвропейците били таквиз и онаквиз. А виж Велик САЩ само гледа да извлече полза от създадените ситуации...или ако трябва сам да ги предизвика . Точно както родната му майка Англия
58
Евровизия
преди 10 месецаПротиворечието не е между Полша, Унгария, от една страна и от друга страна запада. Противоречието е между народите от една страна и елитите в ЕС, които вече тотално се разминават за интеграцията на мигрантите, икономическата политика, санкциите, войната, либерализма и джендеризма. Елитите са напълно откъснати и без идея какво говорят и защо!