В неделя, на православния Великден, мракът над военновременния Киев постепенно избледня, оставяйки върха на камбанарията от 18-ти век, обвит в бледна мъгла.
Скоро след 5.30 ч. сутринта вярващите започнаха да се стичат в катедралата Успение Богородично, която стои в сърцето на Киево-Печерската лавра или пещерния манастир.
Семействата носеха плетени кошници, покрити с ръчно бродирани платове и пълни със сладки великденски хлябове, яйца, боядисани с люспи от лук, сол и месо. Членовете на паството, като се прекръстиха, запалиха свещи, а големият златен канделабър пред иконостаса скоро настръхна от пламъци.
Великден се празнува на това място от 11 век, когато монасите от Атон за първи път издълбали скалистия склон, за да оформят своите килии и светилища, установявайки лаврата като духовното сърце на източното православие.
Но тази година промените бяха в ход. За първи път от 17 век Великденската служба се води от духовници, независими от Московската патриаршия. Или казано по друг начин, богослужението ръководеше Православната църква на Украйна (ПЦУ), а не Украинската православна църква (УПЦ).
Отвън разликата между двете може да изглежда голяма. Но в главозамайващата история на православната общност на разцепления, спорове за власт и декларации за автокефалия (или самоуправляващ се статут), политиката никога не е била далеч.
Киево-Печерската църква от векове е била под властта на Московската патриаршия. Но редица духовници на УПЦ наскоро бяха заподозрени във връзки с Кремъл. През ноември украинската служба за сигурност, СБУ, извърши обиски в манастирския комплекс, като иззе проруска литература, 100 000 долара в брой и руски паспорти.
След това миналия месец правителството, позовавайки се на договора за наем, чрез който на свързаната с Москва УПЦ беше предоставено наемане на манастирския комплекс, обяви, че ще трябва да напусне помещенията до 29 март – освен ако не реши да се присъедини към OCU.
Но много от монасите останаха на мястото си и останаха верни на УПЦ, а митрополит Павло, реши да оспори известието за изгонване чрез съда.
Въпреки това, няколко дни по-късно, на 1 април, той беше поставен под домашен арест до края на май, обвинен в подбуждане на религиозна омраза и оправдаване на руската агресия срещу Украйна – решение, което той обжалва.
Така се оказа, че тазгодишната Великденска утринна служба беше водена от архимандрит Авраамий, изпълняващ длъжността викарий на лаврата от ПЦУ – която сама по себе си се роди през 2018 г. от две отделни преди това украински православни църкви.
На фона на радостта от службата имаше напрежение. Голям полицейски кордон стоеше пред тесните порти на лаврата и проверяваше документите на посетителите.
Преди началото на службата млад мъж, който пожелава анонимност, казва пред The Guardian: "Дойдох тук само да гледам този цирк. Те са го отнели от истинската църква. Добре, технически принадлежи на държавата, но те никога не са направили нищо, за да се грижат за него. А и защо проверяват документите на хората? Те никога не са правили това преди."
Но тогава големите сребърни врати на иконостаса се отворят и вълна от тамян погълъща паството. Тържествените гласове на хора, дълбоките баритони и страхотните вибриращи баси, започват да звучат, но извън полезрението, сякаш цялата сграда резонираше от песнопения и песни.
Блестящо осветени от големи златни полилеи, стените на катедралата блестят със стенописи на стотици брадати светци и пророци, а разпнатият Христос гледа надолу от върха на иконостаса.
В сложен, повтарящ се танц, духовниците се появяват по двойки: единият люлее кадилото, разпръсквайки кадения аромат, другият, облечен в бяла роба с червено-златен пояс през тялото, го следва отзад с висок златен свещник. Тогава дойде големият вик "Христос Возкресе", на който хората отвръщат: "Наистина Возкресе".
Извън катедралата, възстановена през 90-те години на миналия век, след като отстъпващата съветска армия взривява оригинала през 1941 г., вярващите се редят на опашка, за да бъдат осветени и поръсени със светена вода великденските им кошници от духовник, който размахва аспергилум (вид четка, използвана за предназначение).
Във великденската си кошница Анджелика Евдокименко има домашно приготвени козунаци, зеленчуци и сало, или мас, които да консумира за празничната си закуска и вечерта с гостите. Беше идвала в катедралата миналата година, споделя тя, и ето я отново. Докато нещата се правеха законно, всичко беше наред за нея.
Денис Битуков, родом от Суми в североизточна Украйна и сега войник в разузнавателна част, споделя кратка целувка с партньорката си след благословията – макар и влажна след енергичното пръскане на свещеника със светена вода.
Битуков има какво да изтъкне: „Църквите на Московската патриаршия благословиха войната и одобриха убийството на нашите деца“, казва той, имайки предвид тясната връзка на Владимир Путин с патриарх Кирил от Руската православна църква. „В душата си не мога да ходя в московските църкви. Аз съм войн."
Филип Трунов и Анастасия Каменска, млада двойка родом от Лисичанск в Луганска област, град под руска окупация от лятото, донесоха клонки от върба, която в украинската традиция се свързва със здраве и сила.
"Ние дойдохме тук, защото това е една от най-големите църкви в Киев – а сега е украинска църква", казва пред The Guardian Трунов. "Ако изобщо имаме нужда от църкви, имаме нужда от украински църкви."
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар