Силното земетресение в Турция погуби хиляди животи. Но има и истории за спасени хора, които като по чудо оцеляха под развалините на срутените сгради в продължение на дни. Историята на Некла Камуз е именно такава - разказ за едно чудо.

Некла Камуз ражда синът си на 27 януари. Кръщава го Ягиз, което означава "смел". И само десет дни по-късно, малкото дете доказва, че наистина има смело сърце.

На 6 февруари в 04:17 местно време тя е будна и храни Ягиз. Няколко минути по-късно земята се разтриса и двамата остават затиснати под развалините. Семейството й живее на втория етаж в пететажна модерна сграда в град Самандаг. "Беше хубава сграда, чувствах се в безопасност там", споделя тя.

"Когато започна земетресението, исках да отида при съпруга си, който беше в другата стая. Той искаше да направи същото", разказва тя. "Но когато той се опита да дойде при мен с другия ни син, гардеробът падна върху тях и беше невъзможно да се движат.

Когато земетресението се усилва, стената се срутва, стаята се тресе, а сградата променя позицията си. След като трусът спира, Некла осъзнава, че е паднала един етаж надолу. "Изкрещях имената им, но нямаше отговор", споделя тя.

Некла и Ягиз остават в тази позиция почти четири дни.

Ден първи

Лежейки по пижама под развалините, Некла не може да види нищо друго освен "тъмнина в катран". Тя трябвало да разчита на другите си сетива, за да разбере какво става. За нейно облекчение тя веднага усеща, че Ягиз все още диша.

Заради праха отначало тя се бори да диша, но скоро всичко се уталожило. Било топло под развалините.

Некла имала чувството, че под нея има детски играчки, но не можела да маневрира, за да провери или да се настани по-удобно. Освен гардероба, меката кожа на новородения си син и дрехите, които носели, тя не усещала нищо освен бетон и отломки.

В далечината се чували гласове. Тя се опитала да извика за помощ и да блъска по гардероба: "Има ли някой там? Някой чува ли ме?". Но когато това не проработило, тя вдигнала малките парченца отломки, които били паднали до нея, и ги използвала, за да удря в гардероба, надявайки се, че ще се чуе по-силно. Тя се страхувала да удари повърхността над себе си, за да не се струти. Но пак - никой не отговорил.

Некла разбрала, че има вероятност никой да не дойде. "Бях ужасена", признава тя пред BBC.

Живот под земята

В тъмнината под развалините Некла загубила всякаква представа за времето. Тя не си била представяла такъв живот: "Планирате много неща, когато имате ново бебе, а след това... изведнъж сте под развалините", споделя тя.

Жената продължила да се грижи за Ягиз, като успявала да го кърми под развалините.

Нямало източник на вода или храна, до който майката да има достъп. В отчаянието си тя се опитала безуспешно да изпие собствената си кърма.

Жената усещала грохота на бормашините над главата си и чувала стъпки и гласовете, но приглушените звуци се усещали далеч.Тя решила да пести енергията си и да мълчи, освен ако шумовете отвън не се приближат.

През цялото време мислела за семейството си - бебето на гърдите й и съпругът и синът, изгубени някъде в отломките. Тревожела се и за другите си близки и дали те са оцелели след труса.

Некла не вярвала, че ще се измъкне от развалините, но присъствието на Ягиз й дало причина да остане обнадеждена.Той спял през голяма част от времето и когато се събуждал с плач, тя мълчаливо го хранела, докато се успокои.

Спасяването

След повече от 90 часа под земята Некла чула звука на кучешки лай. Чудела се дали сънува. Но лаят бил последван от гласове: "Добре ли си? Почукай веднъж за да", извикал един от спасителите. "В какъв апартамент живееш?"

Тя е намерена.

Спасителите внимателно копаели в земята, за да я намерят, докато тя стискала Ягиз. Тъмнината била разкъсана от светлина на факла, която светела в очите й.

Когато спасителният екип от противопожарната служба на община Истанбул попитала на колко години е Ягиз, Некла не била сигурна. Тя знаела само, че е бил на 10 дни, когато земетресението срутило блока над главите им.

След като предала Ягиз на спасителите, Некла била отнесена на носилка пред голяма тълпа. Тя обаче не можела да разпознае лицето. Докато я местили в линейката, тя потърсила потвърждение, че другият й син също е бил спасен.

След развалините

Когато стигнала до болницата, Некла била посрещната от членове на семейството, които й казали, че съпругът й Ирфан и тригодишният й син Йигит Керим също са спасени.

Но те били изпратени в болница в провинция Адана със сериозни наранявания на краката и ходилата.

Забележително е, че Некла и Ягиз не са претърпели сериозни физически наранявания. Те прекарали 24 часа за наблюдение, преди да бъдат изписани.

Некла няма дом, в който да се върне, но член на семейството я прибира в импровизирана синя палатка, изработена от дърво и брезент. Там те са общо 13 - всички са загубили домовете си.

В палатката семейството се подкрепя взаимно, приготвяйки кафе на малка печка, играейки шах и споделяйки истории. Некла се "опитва" да се примири със случилото се с нея. Тя казва, че дължи на Ягиз факта, че е оцеляла.

"Мисля, че ако бебето ми не беше достатъчно силно, за да се справи с това, и аз нямаше да бъда", обяснява тя пред BBC. Единствената й мечта за сина й е той никога повече да не преживява подобно нещо.

"Много се радвам, че е новородено бебе и няма да помни нищо", споделя майката.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Нели Христова

• Турция
• земетресение
• пострадали
• трус