fallback

Телескопът "Джеймс Уеб" може да вижда по-далеч, защото е много по-голям от всички, изпращани до момента телескопи, а освен това вижда в инфрачервения спектър  - специфичен спектър от светлинния диапазон който е по-разтеглен, по-нискочестотен и благодарение на него можем да виждаме светлина, която се намира в миналото и по този начин по-надалеч в Космоса. Той може да вижда и през космическия прах. Това каза Тихомир Димитров, основател и изпълнителен директор на Space Academy, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

"На снимките се вижда смъртният танц на една звезда", коментира гостът.

Вижда се и вода в атмосферата на една планета, намираща се много далеч от нас, т.нар. екзопланета, каза още събеседникът. "Тази екзопланета е свръхгорещ газов гигант. Планета, малко по-голяма от Юпитер, много по-гореща и изградена от газове".

Една от най-впечатляващите снимки, които излязоха, е надникване в Дълбокия космос със страшно много цветове. Сините, жълтите и белите галактики са най-близките галактики и се намират на около 4,5 млрд. светлинни години разстояние. Това е приблизително възрастта на нашата Слънчева система, обясни Димитров.

Галактиките, които са в инфрачервения спектър, са много по-далеч от нас, на около 12 млрд. светлинни години - малко след началото на самата Вселена. Това са едни от първите галактики във Вселената. За това е толкова важно телескопът Джеймс Уеб да надникне толкова далеч, за да научим точно какво се е случило след създаването на Вселената".

Снимките поставят началото на научната работа, като тя ще бъде в две направления. Едното ще бъде изучаване на атмосферите на екзопланетите, като ако се открие планета, която е с твърда повърхност и с приблизително същите размери като Земята и в атмосферата ѝ има неутрални газове като азот и водна пара, това е предпоставка за наличие на живот, каза астрономът.

"Това са места, където можем да насочим нашите усилия и при следващи мисии можем да открием извънземен живот", посочи той.

Втората част е изучаване на различните явления, наблюдавани в Дълбокия космос - изучаване на различните видове галактики и взаимодействието между тях.

"Например на една от снимките, наречена "Квинтетът на Стефан", се виждат пет галактики, които си взаимодействат гравитационно и на тях дори се виждат в жълто и оранжево районите на звездообразуване, където се раждат нови звезди", обясни Димитров.

Това е важно, защото до нашата галактика, Млечният път, се приближава най-близката до нас галактика - Андромеда. За момента смятаме, че след около 2 млрд. светлинни години двете галактики ще направят един звезден танц и ще се слеят в една галактика, обясни събеседникът. Той добави, че друга снимка показва район от мъглявината Карина. Този район се казва Космически планини. Това е район от газ и пара и е район на звездообразуване. Важно е да разберем как точно се случва това, на какви места, при какви условия, за да разберем повече за възникването на живота във Вселената като цяло.

"Всички тези снимки клонят към един много древен въпрос, който човечеството си задава от край време, а това е - сами ли сме във Вселената", каза астрономът.

За момента се смята, че новият телескоп ще ни насочи към местата, където би възникнал извънземен живот и ако открием такива места, а изследванията ще отнемат години, между 5 и 10 години, но ще трябват още мисии и още по-големи телескопи, сподели гостът.

За информацията, че Европейската космическа агенция прекратява официално сътрудничеството си с Русия в мисията ЕкзоМарс (ExoMars), Тихомир Димитров каза, че "това е един злополучен пример как една война може да попречи на човечеството да изгражда наука и да върви напред".

"Мисията ExoMars бе една от големите надежди на Европейската космическа агенция за пръв път да постави марсоход на повърхността на планетата Марс. Това няма да се случи или ще се забави във времето, докато разберем как можем да заместим участието на Русия в тази мисия и да изградим липсващите части и инструменти тук, в Европа. Може би със съдействието на нашите партньори от НАСА и Канадската космическа агенция ще успеем. Винаги много ме боли, когато виждам, че науката страда от нашите дребни злободневия тук, на Земята", каза Димитров.

Какво не вижда телескопът Джеймс Уеб и защо не може да замести наблюдателните способности на Хъбъл?

Вижте целия коментар във видеото.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

43

Ron Burgundy

преди 1 година

Сами във Вселената ???? Самият въпрос и даже коментарите на тая тема са глупави.Как може да се сами ? Абсурдно е да се говори даже за това.Трилиони галактики с още повече даже звезди и планети.....мащаби, които ние хората не можем да осмислим. Само в Млечния Път кой знае колко цивилизации има, но никой няма да търси връзка с нас. Ние сме на много примитивно развитие. Ще трябва да минат хиляди години без войни , години на просперитет за да сме достойни за някаква официална среща с извънземни.

42

Анонимен

преди 1 година

До ПроСоТо При такова огромно растояние тая планета там може вече да е изчезнала или изгоряла. Това което виждаме е преди 1000, 1 милион, 1 милиард години и повече. Има шанс да е верно но трябва да чакаме нови 1000 години и т.н

41

ПроСоТо

преди 1 година

..та какво става,ако планетата се движи по орбита така,че никога не се намира в една линия с нас и светилото?..Нея как ще я открият?..Па и друго:..-Колко голяма трябва да е една планета,която преминава пред.."Бетелгойзе",примерно,че да може да промени нейната светимост?..-Ами с размера на нашета Слънце,най-малко....Изобщо:-Мисля,че ИНЕРЦИЯТА по "откриване на извънземен живот" е погрешна в основата си..Занимавка за скучаещи "учени",писатели и ..дори "политици"..

fallback