Смутито е вкусен начин да започнеш деня си – малко бадемово масло, авокадо, няколко резена манго, шепа боровинки и може би капчица соево мляко. Тази рецепта ще направи чудеса за имунната ви система. Но всъщност, въпреки разбиранията, тя може да не е толкова благоприятна за околната среда.

Не може да се отрече, че производството на месо, най-вече телешкото, допринася за глобалното затопляне с излъчването на много парникови емисии. В медиите непрестанно се тиражират мнения, че цената на месните продукти трябва да скочи, за да се компенсира влиянието им върху околната среда. Отвсякъде, включително от сцената на наградите "Оскар" и от пистата на "Формула 1" валят призиви всички да преминем към веган диета.
Ала... може би прибързваме малко, тъй като дори продуктите на растителна основа далеч не са най-щадящите околната среда.

И така, първото и най-важно нещо за онези, които са решили да спасяват света, неядейки месо, е това да проверяват откъде идва храната им. Ягодите и боровинките например се внасят в Европа и САЩ със самолети, за да запълнят празнината, когато не им е сезона.

Заради подобно недоглеждане се оказва, че двама вегани, участвали в италианско изследване, са оставяли по-голям въглероден отпечатък върху околната среда, отколкото хора, които се хранят с месо. Учените установяват, че главната храна на двамата вегани са плодовете. "Те се хранеха с огромни количества плодове. Може би 7 или 8 килограма на ден. Събирахме данните за тях през лятото, за това те главно ядяха диня и пъпеши“, обяснява Франческа Сказина от Университета в Парма. За отглеждането на тези плодове се изразходват огромни количества вода, а транспортирането им оставя сериозен въглероден отпечатък.

Но има и други практики, които трябва да вземем предвид, когато мислим за хранителни култури, които могат оставят сериозен отпечатък върху околната среда. Такива са изкуствените торове - те представляват най-малко 3% от глобалните емисии на парникови газове. Производството на синтетични торове отделя въглероден диоксид (CO2) и метан в атмосферата, а тяхното използване отделя азотен оксид - друг мощен парников газ.
Селскостопанските практики като обработване на полета също отделят големи количества парникови газове в атмосферата и спомагат за ускоряване на ерозията.

Всички те се комбинират в различна степен в зависимост от реколтата, но очевидно има някои растителни храни, които имат отрицателно въздействие върху околната среда. Ето и някои от тях:

Авокатодото бързо се превърна в една от най-любимите храни на хората. То е източник на протеини, витамини и мазнини за хората, които вече не се хранят с месо. Но отглеждането им далеч не щади земята.

Авокадото има нужда от ужасно големи количества вода. Само едно дърво в Калифорния се нуждае от 209 литра на ден през лятото. Така се компенсира по-сухото време в региони като Калифорния, Чили, Мексико и Испания, където са едни от най-големите производители на плода. А това се оказва сериозен проблем за околната среда.
Корените на дърветата са плитки, така че те трудно намират вода и трябва да бъдат постоянно поливани. Така, за един килограм авокадо, отиват 834 литра вода. В Перу и Чили това принуждава производителите да пренасочват вода от реките, водейки до недостиг на питейна вода за хората. Но авокадото не е само – килограм манго има нужда от 686 литра вода.

Крехкостта на тези плодове изисква те да бъдат доставяни в Европа, или където и да било по света, само по въздух. И така, заедно с изхабената вода, специалните условия за съхранение и опаковките, от които имат нужда, един килограм авокадо излъчва 2,2 кг въглероден двуокис, а един килограм манго – 4,4 кг.

Гъбите също са сериозен заместител на месото, въпреки че има дебати относно това, колко веган са точно, тъй като те са хищници и си похапват червеи. На пръв поглед, те са перфектни за хората, които не искат да се хранят с месо, но като култура, която живее главно на тъмно и се храни от разлагащи се органични отпадъци, отпечатъка, който оставят, може да бъде сериозен.

Според проучване на Американският департамент по агрокултури, един килограм печурки излъчват около 3 килограма въглероден двуокис. Повечето от тези емисии идват от нуждата стаите, в които се отглеждат гъбите, да са топли. Температурата там трябва да е близо 62 градуса.

Въглерод се отделя и от самите гъби докато растат. Те имат нужда и от торф докато растат, която ако не се добива както трябва, също може да окаже влияние върху природата.

Микопротеинът също се получава от гъби, а според изследванията, той излъчва 6,15 килограма въглероден двуокис на 1 килограм. 11% от тези емисии идват само от торът, който е  необходим за отглеждане на захар, с която се хранят гъбите. От тях се произвеждат заместители на пилешко месо, но заради процеса на обработка, те също генерират голямо количество въглеродни емисии.

Заради отглеждането на какаото пък губим гора. Изчислено е, че близо 3 милиона хектара от тропическа гора са изсечени заради какаови плантации между 1988 до 2008 г.  В Африка за да се засадят какаови дървета са изсечени 2,1 милиона хектара от 1998 до 2007 г.

Сега нуждата от какао става все по-голяма. За това изсичането на дървета се увеличава. Така, за производството на 1 кг какао, се отделят 11 кг. въглероден двуокис. А 1 кг какаов прах отделя 33 кг вредни емисии. Според някои изследвания, 50 грама черен шоколад излъчват 7 килограма въглероден двуокис, което е равно на това да караш кола 25 километра. Така цифрата скача и се оказва, че 1 кг черен шоколад остава 250 кг въглероден отпечатък.

Но нищо не отделя толкова въглеродни емисии, колкото бадемите и кашуто, които са част от всяка веган диета. За всеки килограм кашу се отделят 4 134 литра вода. А 100 грама бадеми отделят 2,61 килограма въглеродни емисии.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• авокадо
• кашу
• плодове
• гъби
• веган диета