Дора Маар живее близо 90 години. И въпреки че тя самата е изключително талантлив артист, най-често името й е свързвано с любовната й връзка с гения Пабло Пикасо. Днес изложба във Великобритания ще покаже Маар извън сянката на пламенния испанец.
Хенриет Теодора Маркович среща 26-годишният Пабло Пикасо през 1935 година. Тогава тя работи като фотограф на снимачната площадка на филм в студио Billancourt, намиращо се в покрайнините на Париж. Макар и млад, Пикасо вече е световно известен художник.
Маар става любовница на испанеца и според някои - музата, която му влияе най-много. През следващите 8 години те се обичат силно, въпреки че Пабло продължава връзката си с Мари-Терез Уолтър.
Тя умира през 1997 година. През цялото време Пикасо има много други жени, но Дора, безспорно, значи най-много за него.
Но Дора Маар не е просто любовница на Пикасо. Според професор Анн Каус, която пише книга за красавицата преди 20 години, тя има "невероятен талант". Маар не само се занимава с фотография, но и рисува. Преди да срещне гения, тя вече е добре познато име в арт средите.
"Повечето от първите й творби във Франция са модна фотография, но тя не снима моделите си като другите. Най-добрите й снимки са много драматични. Щом видиш дори и една нейна снимка, винаги ще разпознаваш работите й. Ъглите, които използва, може и да са странни, но кадрите й винаги разказват история и знаят как да въздействат", обяснява професор Каус пред BBC.
Но модата е само част от това, което попада пред обектива на Маар. Когато отива в Барселона, тя снима бездомни, гладни хора в отчайващи обстоятелства. С фотоапарата си отива и в La zone - незастроена ивица земя, дом на близо 30 хил. души, която се превръща в отчаяно предградие на Париж.
Дора била либерал. За нея, документалната фотография била изключително важна. Тя искала да покаже какъв е живота на бедните. Да започне революция.
В началото на 30-те редовно публикувала снимките си в седмични и месечни списания. Нейните работи купували най-големите модни списания за онова време, включително Rester Jeune. Кадрите й били авангардни, сюреалистични, но в онези времена, жена трудно можела да намери мястото си в тази арт група.
"Изкуството й е пренебрегнато само защото среща Пикасо по-късно", казва Каус. Разбира се, организаторите на изложбата трудно могат да игнорират присъствието му в живота на Маар.
Като фотограф тя документира работата му по една от най-известните му картини "Герника". В изложбата дори са включени платната на гения, вдъхновени от Дора. Някои са описвани като портрети на Маар, въпреки че красавицата никога не е позирала пред Пикасо. Тя самата признава, че той е използвал елементи от външния й вид.
Според Каус Маар била най-интелигентната от музите на Пикасо: "Тя е говорила испански и с Пикасо са имали дълги разговори за случващото се през 30-те. Била е наистина красива, но според мен, той е бил привлечен от тази драматична искрица у нея."
Пламенната им връзка приключва през 1942 година. Маар заминава да живее в Прованс. Може би не е успяла да приеме, че никоя жена не може да притежава Пикасо?
"Когато всичко приключило, тя била ядосана, гневна, крещяла. Далеч не е била кротка жена, която приема нещата. Когато заминала, започнала да развива уменията си да рисува. Нещо, което често е пренебрегвано, когато хората пишат за нея. Картините й са впечатляващи. Не трябва да изрязваме Пикасо от живота й, но тя има какво да ни каже, със или без него", казва Каус.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар