Първите хора са се наслаждавали на сочно мамутско месо. Древните римляни толкова обичали подправката слипиум, че я поръсвали на всичко – от агнешко до пъпеш.

През 19-ти век в САЩ странстващите гълъби били истински деликатес. А за десерт американците преди век се наслаждавали на Ansault – най-сочната и голяма круша на света. Колко вкуси са били тези храни? Никога няма да разберем, тъй като нашите предци са си хапвали толкова много от тях, че те са изчезнали. Единственото, което е останало след тях са писмени истории за вкуса им, от които да ти потекат лиги.

Хората обичат храна до смърт... буквално.

В новата си книга Ленор Нюман разказва за всички онези храни, които никога няма да можем да вкусим. Според нея плодовете и зеленчуците, с които разполагаме сега, са само фракция от онези, които предците ни са си хапвали. Около 90% от зеленчуците и 85% от плодовете на миналото са били изядени до изчезване от хората.

Всичко започва от една птица – Марта, последният странстващ гълъб. Те били често срещано ястие в ресторантите преди да изчезнат напълно. Ловците успявали да избиват цяла популация по време на ловните периоди. Били направени десетки опити гълъбите да се размножат, но те били неуспешни. Марта умира на 1 септември 1914 година в зоогическа градина и тогава човечеството наблюдава как един вид изчезва заради неразумен лов. Но тогава за първи път осъзнава, какви са действията от последиците му. Днес най-развъжданите животни са пилетата и то с една цел – да не се повтори съдбата на вида на Марта.

Векове по-рано птицата Додо, която няма естествени врагове, е открита от португалските мореплаватели. Доста по-голяма от пуйка, тя е източник на свежо месо. По-късно на острова, където Додо царувала, били пренесени други видове, които се хранели от яйцата й. Последната птица е убита през 1681 година.

През 1741 година германски мореплавател Джорджо Стелър открива вид морска крава, който започва да носи името му. Тя е много по-голяма от съвременните видове, но имала един недостатък – не била добра в гмуркането, затова плувала на повърхността на водните басейни. Това ги превърнало в лесна мишена за руските ловци на тюлени. Те ги убивали и се хранели с тях по време на дългите си пътешествия. По-малко от 30 години след като са открити, през 1768 година, морските крави изчезват.

Pinguinus impennis нямат нищо общо с пингвините, но много приличат на такива. Те са от  семейство Кайрови, единствен представител на род Pinguinus. Обитавали острови в Северния Атлантик, но през ранните години на 1800-те се превърнали в любима храна на хората. Последната птица е убита през юни 1844 г.

Според Нюман някои от видовете плодове и зеленчуци са изчезнали не защото са били прекалено вкусни за хората и те са ги изяли, а просто защото не са се вписвали в света на глобалния пазар. Някои от тях произвеждали прекалено малко плодове и с тях не можело да се търгува. Затова човечеството се отказало от тях и започнало да произвежда масово онези, които раждали по много.

По думите на Ленор Нюман изчезването на всичките тези видове и най-вече на любимата подправка на римляните силипум, трябва да ни послужи за урок. Тя била толкова ценна, че струвала колкото тежестта на златото. Юлий Цезар държал малко от нея в съкровищницата си. Римляните я слагали дори в парите си. Когато изчезвала, древните хора мислели, че тя все пак магически ще се появи отнякъде, някой ден.

Днес много видове отново са на ръба на изчезването. А според Нюман, формулата за справянето с проблема е да се яде по-малко месо.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Юлий Цезар
• древен Рим
• храна
• изчезване
• странстващ гълъб