Снимка: Wikimedia

Витолд Пилецки е напълно непознато име за историята. Той не е присъствал на подписването на нито един мирен договор, не е водил нито една битка на бойното поле.

И все пак, неговото име е точно толкова важно за историята, колкото и на великите пълководци, спечелили войната.

В началото на Втората световна война 38-годишният Пилецки е втори лейтенант във полската армия и оцелява след като Германия напада страната му. Той става част от съпротивата във Варшава.

През 1940 г. офицер Пилецки се заел с една важна мисия по време на втората световна война - неговата цел е била да бъде пленен от нацистките войници и да бъде изпратен в концентрационен лагер.

През лятото на 40-а година слуховете за концентрационен лагер край село Освиенцим край Краков започнали да обикалят из Полша. Според слуховете, нацистите изпращали там поляци, обявени за врагове на държавата.

Затворниците умирали и съпротивата имала нужда от "доброволец", който да инфилтрира лагера, да събере информация и ако е възможно да организира клетка на съпротивата, пише Джак Феъруедър в книгата си "Доброволецът".

Още по темата
Пилецки е наясно, че тази доброволческа задача е всъщност смъртна присъда. Въпреки че бил женен и имал две малки деца, той избрал страната пред семейството. По време на нацистки претърсвания той бил арестуван, пише "Wall street journal".

Така Витолд Пилецки става затворник номер 4859 и влиза в един брутален нов свят през септември 1940 г. Той прекарва в лагера "Аушвиц" 2 г. и половина, не само оцелявайки в ужаса, но и организирайки мрежа за съпротива и да запомни случващото се, което по-късно описва.

Още в първите му часове в лагера нацистите застреляли цял влак с мъже, които пристигали в лагера. В друг случай попитали един затворник за професията му. Щом отговорил "съдия", нацистите го пребили до смърт. Самият Пилецки получил удар в лицето, който разместил челюстта му. Той бил от късметлиите. Затворниците, които били евреи, получавали най-лошото отношение.

Новите затворници били събличани, обръснати с тъпи бръсначи, след което им давали униформи в бяло и синьо. Били предупредени: Нека никой от вас не си представя, че някога ще напуснат това място жив!

Пилецки бил виждал достатъчно военни ужаси, но никога не си представял, че човек може да третира друго човешко същество с такава злоба. И все пак, идвало и по-лошо. Това били едва първите дни, в които "Аушвиц" е работел и масовите избивания предстоели.

Полският офицер бързо разбрал, че ще е късметлия, ако оцелее няколко седмици, камо ли да има време да изгради мрежа на съпротивата и да успее да предаде информация извън лагера за случващото се.

Когато разкрил плана си пред друг затворник, получил недвусмислен отговор: Ти си или най-големият герой или най-големият глупак!

Полякът не се предал пред отчаянието и се заел да работи. Той успявал да научи новини от света извън лагера, както и да предава съобщения навън. Първият му доклад от "Аушвиц" дори е изпратен до полското правителство в изгнание в Лондон през 1941 г. Те пък предали доклада на Пилецки на Съюзниците.

Според книгата "Доброволецът", Пилецки е молел в доклада си Съюзниците да бомбардират "Аушвиц", за да се спрат измъчванията на затворените там.

Лейтенант Пилецки успявал да вкара понякога дори и храна в "Аушвиц", понякога подкупвал надзорниците, за да не изпълняват толкова жестоко наказанията си. Организирал близо 500 затворници в съпротива, която той нарекъл "Съюз на военните организации", по-позната с полските инициали ZOW.

През април 1943 г. Пилeцки успял да избяга от затвора, заедно с още двама члена на съпротивата. Те разхлабили два болта на врата и напуснали лагера. Полякът бил уцелен от куршум, но все пак оцелял и продължил да върви още 100 км, докато не стигнал дома на друг член на съпротивата, където получил помощ.

Неговата история обаче не свършва с бягството от "Аушвиц". След бягството той се върнал във Варшава, където продължил битката с нацистите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase