След месец - на 10 ноември, зала Арена Армеец ще посрещне почитателите на "Фондацията". Дони, Кирил Маричков, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански, заедно с техните гости, са подготвили поредната музикална приказка, организирана от Артишок. При това - българска. Само преди няколко месеца формацията изнесе запомнящ се концерт в НДК, а желаещите да ги видят на живо бяха повече от местата в зала 1. В момента "Фондацията" са на поредно турне в Америка, след което ще зарадват и българската публика. Повече за предстоящия концерт, за българската музика, за политиката - разговаряме с Иван Лечев.

Концертът в Арена Армеец наближава, с какво ще бъде по-различен от този в НДК?

Две са най-важните червени линии. Едната е, че ще имаме трима гости на сцената - Константин Цеков от ФСБ и Георги Марков и Валди Тотев от Щурците, които с апломб ще излязат на сцената и ще правят това, което могат най-добре. Другият акцент е, че концертът няма да е само акустичен, а ще има едно заздравяване, което ще се хареса на рок феновете.

По-голяма зала, по-голяма сцена, това предполага и повече ефекти...

Не, идеята няма да е по-различна. Ние не сме вариете, а рок музиканти. Ще има светлинно шоу, но ще бъде дозирано. Ще има и екрани за по-добра видимост за зрителите, но няма да правим техно шоу. Главно действащо лице ще е музиката. Такава е и идеята на Фондацията - да представяме песни, които заслужават да не бъдат забравени.

А има ли опасност тези песни да бъдат забравени?

Голямата част от българските медии имат тежък грях към българската музика, защото не я популяризират. Всеки ден например слушам радио и не съм чул песен на ФСБ от новия албум. От дъжд на вятър пускат от предишния. Затова и с колегите коментираме идеята да направим един концерт с песни от новия албум, защото хората няма къде да ги чуят. Изключвам тези, които са си го купили или са си го свалили безплатно. Това е удачен ход, защото никой нямаше да го чуе. Единствената българска музика, която се популяризира, е тази в стилистиката на MTV.

Една година направихте с Фондацията...

И си ставаме все по-симпатични!

Вие сте музиканти от различни поколения, твърди характери и изявени с личните си позиции. Не се ли появяват търкания, нали е характерно за българина?

Не. Почвам да си мисля, че хората трябва да са различни, за да се разбират.

А успявате ли с основата цел на проекта - да съхраните българските песни?

Не само че има напредък, направо се вижда как хората харесват и искат тази музика. Самият факт, че отиваме в Америка за два пъти повече концерти, само потвърждава това. Което показва, че песните ни не са за пренебрегване и тези, които смятат, че неизлъчването на българска музика им дава рейтинг - дълбоко са сбъркали. Неведнъж съм казвал за наблюдението си, че в пианобаровете най-харесваната музика е именно българската. Явно това не е случайно. По-голямата част от тези песни са наистина хубави. Живеем във времена, в които хората си мислят, че като седнат зад един компютър, и вече са музиканти. Това не е така, хубавата песен е тази, която можеш да изпееш и изсвириш.

Китара, цигулка, свикнахте ли обаче с пеенето?

О, да. Отдавна имам желание да пея, но при мен се получава по-добре на английски - владея го като българския. Имам глас, но винаги ми се е струвало, че той е по-подходящ за опера, докато за рока се търси по-дрезгав. Във Фондацията пеем на четири гласа и си е друго, когато отдолу има една октава, защото моят глас е нисък и някой неща стават приятно. Иначе китарата и цигулката си вървят паралелно.

Покрай дуета на Криско и Мария Илиева през последните седмици се завихри темата "Има ли отговорност в музиката"?

Достъчно е да си спомним за The Wall на Pink Floyd, за да си отговорим на въпроса. Тези, които нямат отговорност, то и музиката им е такава. Не гледам на музиката само като на забавление, тя може и да възпитава, да посочва на хората кое е хубаво. За конкретния случай ми се струва, че нещо ги нарочиха. Тази песен далеч не е най-скандалната, не е изключено да е и пиар - по-добре да говорят за тебе лошо, отколкото нищо. Колкото до отговорността - в случая всеки решава сам, а последната дума е на публиката. Но така или иначе светът е пълен с хитове, които нямат смисъл.

Вече правите две турнета в Америка, с какво са по-различни концертите там?

Не са по-различни. Просто на хората там им липсва контакт с България. За някои това е единственият, защото не искат да имат допир въобще с родината. Имам приятел инженер изобретател, който - за да му дадат патент в България, е трябвало да мине през куп глупости и накрая реши да замине. Други са били репресирани. За такива хора музиката остава единственият приятен контакт с България. Музиката може само да ти напомня за приятните мигове и това й е хубавото. А ние - с Фондацията, приемаме музиката много сериозно. Не е просто хрумване, а сериозна задача. Имаме намерение да пишем и песни специално за Фондацията. Което може би ще стане след големия концерт в Арена Армеец.

На вас хрумвало ли ви е някога да емигрирате?

Хиляди пъти.

А защо сте все още тук?

При мен много рано се случиха нещата с ФСБ. Аз влязох в групата веднага след казармата и в един момент си казах, че е по-добре да си глава на котка, отколкото опашката на лъв.

За какво един рокаджия може да се бунтува днес, останаха ли някакви каузи?

Каузи има колкото щеш. Аз непрекъснато участвам в една наднационална организация, която се занимава с глобални проблеми. Въпросът е да не седиш и да чакаш нещата да се случват от само себе си. С Фондацията пък направихме усилие и ударихме едно рамо на една от политическите сили. Не знам доколко хората идват само да се забавляват и успяваме ли да им обърнем внимание, че това са хората, които могат да направят нещо.

Не ви притеснява, че могат да ви обвържат с политическа сила?

Не бих се обвързал с друга, през годините съм го показал. Преди години с Гошо Минчев бяхме прегърнали синята идея, която накрая се поизтърка. Чувствам, че в тази посока съм опитал нещо да свърша. Като строиш една къща не е ясно коя тухла е най-важна - всичките са важни.

Има ли сила българската музика да влияе върху политическия живот?

Дълбоко се съмнявам. Българските политици от къде по-сериозни неща не се страхуват, та от музиката ли? Напротив, даже сериозно са се заели тотално да унищожат българската култура. Явно обаче тя има голям ресурс, щом продължава да оцелява в тези невъзможни условия. Може ли всички да се занимаваме с кръчми? Хората по света също си имат кръчми, но имат и концертни зали, театри... Станахме по-капиталисти и от капиталистите. Не всичко се измерва само с пари. Ако не беше българската култура такава през вековете, и нас нямаше да ни има. Щяхме да сме гърци или турци.

Хората не са ли пасивни?

То правиш неща, докъдето имаш възможност. Въпреки че така като говорим, във всички области имаме проблеми.

Въпреки всичко музиката може да показва недъзите на обществото, но като че ли се плъзга по друга плоскост?

Сега като се замисля, вече има доста по-добри лостове за оказване на натиск - като социалните мрежи. Музиката може само да помага, макар че като гледам какво се случва, това не е решаващо. Дали ще отиде да пее Петя Буюклиева за БСП, не играе роля за изборния резултат.

Мисълта ми е чисто творчески, не на митинги и концерти.

Не съм се замислял по темата. Ето, на Боб Дилън почти цялото му творчество е политически насочено. Би могло и тук да се правят политически песни, макар че звучи малко като мръсна дума.

Сега като че ли всичко е секс и наркотици?

Това си е поръчково, форматът е такъв - побългарено MTV. Подценява се българската музика чисто търговски. Смята се, че не носим рейтинг, ние сме някакви динозаври и е време да си ходим. А пък ние не се чувстваме ретро, дори напротив.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: