ще се разхождам дълго под дъжда
и ще си представям зад затворени очи,
че ръката ми със смях държиш
и както някога, някога преди
тичаме и се надбягваме с дъжда.
Ще се смее и водата,
и душата ще лети...
Ще пита за тебе, татко, дъжда,
ще ме пита защо съм сама
и една носталгия ще вали.
Идвай си, татко, моята ръка
с длан отворена... шепти.
Чака те, татко, дъжда
и спомена за твоето момиче.
Все още се къдрят моите коси,
когато, когато завали.
И се смее още водата,
и още душата лети...
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
fallback
fallback
fallback
Коментари Напиши коментар
1
Татко на две дъщери
преди 10 годиниРазстърстващо - толкова просто и чисто.....Кой е автора?