Изчезва контролът, ако се закрие комисията по стоковите борси и тържища

Мотивите за закриване на Държавната комисия по стокови борси и тържищата (ДКСБТ) са несериозни. Около това мнение се обединиха експертите, участващи в кръгла маса, организирана от Българската търговско-промишлена палата.

Предложението е част от предложенията за промени в Закона за стоковите борси и тържищата, изготвено от Министерството на икономиката и енергетиката - комисията ще бъде преобразувана в дирекция на министерството. Там ще работят петима експерти от ДКСБТ, ако промените бъдат приети.

На дискусията обаче не дойдоха представители на министерството, които да защитят идеята си. В мотивите към проекта са посочени съкращаване на бюджетните разходи.

Още в края на февруари ще бъдат освободени 13 души от комисията и в нея вече ще работят 20 души, посочи председателят й Едуард Стойчев. Той беше категоричен, че функциите на агенцията не се припокриват с действията на НАП и агенцията по храните. "Нашият контрол е специфичен и в реално време", допълни той.

В момента комисията е на бюджетна издръжка, а приходите от събрани глоби се внасят в бюджета. Основните опасения на експертите са, че при преобразуването на комисията ще бъде отнета независимостта на регулатора.

Главният изпълнителен директор на Софийската стокова борса Васил Симов заяви, че се закрива стратегически регулаторен орган точно в момент, когато се борим с нерагламентиран внос и за подобряване на качеството на храните.

Международната практика показва, че няма държава в Европа без независим регулатор на стоковите борси. Те обаче са част от комисиите за финансов надзор, посочи от своя страна бившият председател на ДКСБТ Христо Миленков.

"Добре е да се помисли внедряването на комисията към КФН и така ще се ускори и въвеждането на фючърсите на стоковите борси", допълни той. Що се отнася до тържищата - те трябва да бъдат регулирани от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ).

Васил Симов обаче посочи, че КФН не може да контролира стоковите борси, защото те не са финансови институции. "Затова и ДКСБТ трябва да се запази, а нейните функции да се засилят", препоръча той.

Александър Йоцев, директор на Съюза на търговците на храни в България, направи аналогия с хипермаркетите и големите вериги, "които се справиха с българските производители без регулации". Според него в мотивите на авторите на идеята не е направена оценка за въздействие, нито са приложени анализи на експерти.

Той коментира още, че в момента регистрираме ръст на износа на селскостопански продукти, но изнасяме основно суровини и то от най-субсидирани сектори - зърнопроизводството. "Това означава, че субсидираме чуждите икономики", заяви още Йоцев.

"Съкращаването на 20 чиновници няма да реши проблемите с храните на пазара. Това е сериозно подценяване на проблемите", категоричен беше той. Една от слабостите в момента е нерагламентираният внос на плодове и зеленчуци. Според данните на Слави Трифонов от Националния съюз на градинарите сивият сектор е в размер на 85%. "Климатичните условия са такива, че позволяват 90% българско производство и 10% внос на банани и портокали", заяви още Трифонов.

Изказаните становища в тази дискусия ще бъдат систематизирани и изпратени на МИЕ, коментира в заключение председателят на БТПП Цветан Симеонов. Той посочи още, че е нужен внимателен анализ на промените. Част от причините за липсата на инвеститорите е именно прекалено динамичната промяна на законодателството, припомни още Симеонов.

Още новини за България четете в Investor.bg