Ограничения и премахване на билбордовете по магистрали и пътища за сега няма да има. Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за пътищата.
Приетите текстове се различават от одобрените промени на първо четене, където се забраняваше изобщо рекламни съоръжения по магистралите и скоростните пътища.
Шефът на АПИ Лазаров Лазаров обясни, че правилата за билбордовете по магистралите ще бъдат регламентирани в специална наредба.
По думите му съвсем първоначалният вариант на промените предвиждал билбордовете да са разрешени, но да бъдат изместени на безопасно разстояние - 14 метра за автомагистралите и 8 метра за първокласните пътища.
Сега ни се дава възможност в 6-месечен срок от влизането на закона в сила тези правила да бъдат регламентирани, каза той и допълни, че в тази наредба ще бъдат определени и отстоянията, както и таксата, която според него в момента е ниска. В момента приходите на пътната агенция от тези такси е около 5 милиона лева годишно.
Лазаров уточни, че на автомагистрала „Люлин“, и в новите участъци на "Тракия" пътната агенция, поне със сегашното си управление, няма да допусне билбордове.
Опозицията определи смяната на позицията на ГЕРБ за билбордовете и приетата поправка като лобистка.
" Всички, които до този момент са подали искания за изграждане на обекти край магистралите, ще бъдат удовлетворени по стария законов ред. Ние два месеца се мотаем с този закон и е идеално условие хората да си подадат молбите. От друга страна виждаме, че ще се запазят всички стари съоръжения. Единствено около новостроящите се магистрали има възможност да не се допусне изграждане на билбордове, но рекламите, които са по пътищата първи, втори и трети клас ще запазят своето място”, възнегодува червеният депутат Петър Мутафчиев.
Парламентът регламентира законово създаването на скоростни пътища, които все още няма у нас.Скоростните пътища са национални обекти, специално изградени и означени за движение само на моторни превозни средства с високи скорости. По тях леките коли ще могат да се движат с до 120 км/ч.
Те ще имат самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение.
Освен това пресичането с други пътища, улици, железопътни и трамвайни линии ще е само на различни нива, а вливането и отливането на движението се осъществява само от пътни възли на различни нива.
Скоростните пътища ще имат предпазна телена ограда, площадки за принудително спиране и площадки за краткотраен отдих.
От опозицията предупредиха, че тази промяна в закона ще се ползва, за да не бъде изградена изцяло автомагистрала "Хемус".
"Има ясни намерения част от автомагистрала "Хемус" да бъде заменена със скоростен път. Това означава, че в Северна България няма да има нито една магистрала за сметка на четири в Южна България", заяви Четин Казак от ДПС и добави, че юга се развива за сметка на севера.
Той поиска изграждането на АМ "Хемус" да е приоритет.
Една от най-обсъжданите промени бе за максималната скорост на магистралите. В крайна сметка депутатите решиха тя да се вдигне на 140 км/ч - с 10 повече от сега съществуващото ограничение.
То обаче няма да важи за цялата магистрала, а само за новите участъци, които отговарят на изискванията за подобна скорост.
От опозицията обявиха, че новото увеличение на скоростта ще доведе до повече катастрофи и жертви по пътищата и е "игра с живота на хората".
Станислав Иванов от ГЕРБ представи данни, според които с увеличаването на скоростта на 130 км/ч преди няколко години първоначално пътните произшествия са намалели. И даде пример, че скорост от 140 км/ч по магистралите има в Германия.
Павел Шопов от "Атака" пък контрира, че сравнението не е удачно, тъй като нашите магистрали не са за тази скорост.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар