Пикла. Лигава германка. Тъпа студентка на 20-години, дето от нищо не й разбира главицата простичка.Следващия път ще я обслужа aз. Това е поръчков материал срещу България, платен от конкуренцията в бранша. Ей това е да има негативен PR срещу теб. Такива статии се пишат само с цел да деморализират нацията.

Това бяха част от читателските коментари към репортажа на 20-годишна германка за Благоевград, озаглавен "Културен шок в ресторант".

Младата Клаудия Лодермайер, която следвала един семестър в Американския университет в Благоевград, описва съвсем достоверно как в българско заведение "спокойно отпуснати, келнерите все някога сервират поръчката, но да се чака цялата група да получи храната си е напълно безсмислено занимание. Дотогава всичко би изстинало".

Материалът на Клаудия ме подсети за няколко снимки от Слънчев бряг, които пазех за така и ненаписан пътепис за лято'09 и които събуждат единствено неприятни спомени.

Ресторант в центъра на Слънчев бряг, август 2009-а. Чакаме 15 минути да ни приемат поръчката, още толкова да донесат напитките. Очакването на храната е сравнимо с усещането на Клаудия. Когато най-после блюдата пристигат, разбираме, че нямаме прибори. Още 15 минути преглъщане край топлата храна в очакване на вилиците. После сервитьорът ни поднася най-кривите вилици на света, които едва ли някога можете да видите на друго място в България.

Или сладоледът в Слънчев бряг. Онзи прекрасен сладолед, с най-различни примамливи плодове из него, който стои зад специални витрини. Това е още по-ужасно преживяване. Оказа се, че след края на работния ден част от продавачите го прибират в количка, която почти опира земята и наместват посоката на движение с мръсните си джапанки. Успяхме да ги снимаме в гръб.

Или грижовният собственик на уютно малко хотелче в Равда, който още при пристигането ни сподели неписан списък с 2-3 заведения, в които да не стъпваме. Не беше завист на конкуренти – през цялото лято негови гости му бяха разказвали какво са преживели през нощта след престоя им в битова обстановка.

Затова отказвам да приема, че недоволството от примитивния бизнес е част от световен заговор, мрънкане на пикли и сноби, поръчков черен PR.

Няма как да деморализираш сервитьор, който първо ти поднася храната, а след 15 минути – кривите вилици. Няма как по време на почивката си да подготвяш световен заговор срещу родния туризъм. Няма сценарий, при който агенти на врага инсталират лентяи в собствения ти ресторант.

Този филм съм го гледал и в Скопие (иначе град, който много обичам) и Белград, но не и в Лондон или дори източноевропейска Полша. Как в провинциалния Вроцлав за 3 дни не попаднах на сервитьор, който не знае английски и на нито една крива вилица и крива физиономия?

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase