„Моето меню - злояди деца" бе темата на днешната „Работилница за емоции за родители“ с детския психолог Надежда Евгениева, която се проведе във Враца. Работилницата е четвърта от поредицата, организирана в помощ на родителите от Регионална библиотека „Христо Ботев“-Враца. Срещите са насочени към семейства с деца до седем години, бъдещи майки и татковци, както и всички, които са включени в отглеждането на малкото дете. В срещите детският психолог дава полезни насоки и идеи, които могат да се включат в родителския арсенал от подходи и отговоря на всички въпроси.
Според Евгениева храненето при децата е от съществено значение за формирането на правилни навици, които ще ги съпътстват години наред, а изграждането на добре балансиран режим има огромно влияние върху човешкото тяло. Тази мисия обаче може да изглежда почти невъзможно, особено ако детето е капризно с храната.
По думите на психолога апетитът много варира във времето, предпочитанията към храната също се променят. Въпреки, че всичко е индивидуално, има общ съвет за младите родители - да не упражняват натиск върху детето, когато то е придирчиво към хранене. „Това е много важно, защото упражняването на натиск може да доведе до усложнения и задържане на придирчивото хранене по-дълго време“, обясни за БТА Надежда Евгениева.
Според нейния опит при някои деца придирчивостта към хранене се преодолява за месец, при други за шест месеца, а може да отнеме и година, тъй като има много фактори, които влияят. „Храненето върви от рефлекса за него към връзката майка-дете и се развива във времето. Затова е хубаво да обръщаме внимание още от бебешка възраст, защото там се формират хранителните навици“, посочи още детският психолог.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
8
Анонимен
преди 1 седмицаДецата са ***. Бийте ги до спукване!
7
Анонимен
преди 1 седмицаПрав е N5. Остави детето да огладнее, тогава и киселици ще яде с ентусиазъм. Ако е прехранено, ще се назлъндисва.
6
Разсмях се,
преди 1 седмицаКато си представих с какво ожесточение някои майки и баби тъпчат горкото дете, държейки го здраво с едната си ръка, а с другата със сила забиват препълнена лъжичка в устенцата му, докато то или е стиснало устни, или реве, та се къса. Познавам семейство, което разказва как тяхното се научило да захапва лъжичката и да не я пуска, за да не го мъчат повече - майката тегли лъжичката от устата му, а то я захапвало с такава сила, че тя чак го повлича. Това според вас хранене ли е или люта битка?