Източник: Reuters
Катя Кръстанова е клиничен психолог и психотерапевт. Завършила е психология в СУ „Св. Климент Охридски”. От 22 години работи като психолог и ръководи различни проекти в неправителствената организация Фондация „Асоциация Анимус”.
В психотерапевтичната си практика работи с пострадали от насилие. Пред Puls.bg Катя Кръстанова говори за нужните законови промени за овладяване на домашното насилие у нас, за ролята на близките и кое кара порасналите деца да посегнат на родителите си.
 
- Г-жо Кръстанова, един от последните случаи на убита жена у нас съвпадна с приемането на Националната програма за превенция и защита от домашно насилие. Защо контрастът е толкова стряскащ?
 
Защото това е просто програма – ежегоден документ, който се приема от Министерски съвет по предложение на Министерство на вътрешните работи. Ангажимент по изпълнение на Закона за защита от домашно насилие, така че в него няма нищо извънредно. Ако беше стратегия, би означавало, че на национално ниво има политическа воля, дългосрочно да се планира борбата с домашното насилие и да се вземат мерки на всички нива. За съжаление, повечето неща, които фигурират в тази програма стоят с рубриката финансирани в рамките на бюджета на институциите. Тоест няма допълнителен бюджет за специални мерки за борба с домашното насилие.
 
Така че тъжната статистика си върви и по никакъв начин не е спирала през всички години - три убити жени от началото на 2019 г. У нас липсва Национална база данни, но за трите седмици на 2019 г. – до 21 януари, по данни от медиите, две са убитите жени от техните партньори и една майка е убита от сина си. Има и няколко тежки инцидента на ръба на оцеляването.
 
 
- Защо полицията днес изглежда толкова безсилна при сблъсъка си с домашното насилие?
 
Защото домашното насилие не е криминализирано, а под ударите на закона е само нарушението на ограничителната заповед. Издаването ѝ е част от гражданското право и само нейното нарушаване се третира като нарушение. Чак тогава полицията има право да задържи нарушителя. На практика, в момента ако по време на инцидент, свързан с домашно насилие пристигне патрулна кола и влезне в дома – при положение, че до този момент не е имало инцидент и няма ограничителна заповед полицаите нямат право да задържат насилника по сега действащия закон за защита от домашно насилие.
 
Трябва да има в сила ограничителна заповед, която насилникът е нарушил, за да има задържане. И това е наистина доста трудно от гледна точка на полицейските служители. Много често при нарушението на ограничителните заповеди няма кой да свидетелства, защото извършителят доближава жертвата си и бяга. Накрая става дума срещу дума. Затова доказването на нарушаване на ограничителните заповеди в момента също е проблем - изискват се доста сериозни промени както в Наказателни кодекс, така и в Закона за защита от домашно насилие.
 
- Как излиза жертвата от една такава ситуация, в която полицията идва и си отива мълчаливо?
 
Първо, трябва да видим как излизат жените от ситуация, в която обществото счита, че е нормално да бъдат бити и убивани, защото миналата година загинаха 32 жени и никой не излезе на протест за тяхната смърт. Когато Истанбулската конвенция се изтегли на 7 март 2018 г. от парламента, казахме, че тези 20 жени, които годишно губят живота си вследствие на домашно насилие, са все още тук сред нас – дишат, живеят, хранят се, обичат, и в края на годината няма да ги има. Точно така се случи – между март и декември бяха убити 20 жени.
 
Цялото интервю с Катя Кръстанова по темата за домашното насилие можете да прочетете в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase