Абревиатурата ХЕЛП идва от английските думи хемолитична анемия (Hemolytic anemia), високи чернодробни ензими (Elevated Liver enzymes), ниски тромбоцити (Low Platelet count). За първи път Синдромът на ХЕЛП е идентифициран като заболяване, различно от прееклампсията, през 1982 г. от д-р Луис Вайнщайн (Dr Louis Weinstein).

 

Това е акушеро-гииекологично заболяване, което застрашава живота както на родилката, така и на бебето. Болестта обикновено се развива в късните етапи на бременността, в редки случаи — след раждането.

 

 

Болестта има симптомите на тежка форма на прееклампсия. Появява се силно главоболие, болка в горната част на корема, отоци, изтръпване на крайниците, гадене, замъглено виждане (дори и да не са налице някои от симптомите, това не изключва синдром на ХЕЛП). Но това са симптоми, близки до тези на бременността, поради което не будят тревога у родилките и не се вземат навременни мерки. Наличие на повишени нива на артериалното налягане, симптоми на протеинурия и отоци по краката са алармени симптоми за риск от прееклампсия.

 

Прееклампсията се определя като повишение на кръвното налягане, протеинурия и отоци по крайниците след 20 гестационнна седмица на бременността. Оставена нелекувана, прееклампсията може да доведе до сериозни, потенциално фатални, усложнения, както за майката, така и за плода.