Пломбата или т. нар. обтурация (на английски – filling) представлява материал, който е със сходни на твърдите зъбни тъкани механични качества. Целта е да се заместят загубените тъкани с подходящ материал, който да възстанови функцията и естетиката, както и да има профилактичен ефект по отношение на запазване на оставащите дентин и емайл от фрактуриране и вторичен кариес.

 

Методите на изработване на обтурации се разделят на директен и индиректен. При директния метод обтурационният материал се поставя в кавитета на зъба в пластично състояние. Тези пломби могат да бъдат:

 

1. Амалгамени – за тях се използва сплав от сребро, мед и живак. Те са известни като „метални” или „черни”, „сиви” пломби. Предимствата им са голяма механична устойчивост и лесно манипулиране. Минусите им се изразяват в голяма топлопроводимост, необходимост от изрязване на много здрави твърди зъбни тъкани за задръжката им, отделянето на живак при поставянето и премахването им. Освен това може да предизвика състояние, известно като патогалванизъм или полиметалия при наличие на няколко амалгамени пломби заедно с метални коронки в устата. Най-големият им недостатък обаче е неестетичният им вид, който ги прави неподходящи за видимата част от съзъбието.