Снимка: Reuters

С приближаването на лятото и повечето разходки сред природата, опасността от неприятен инцидент с ухапване от змия нараства. Често хората не са информирани за правилните действия след такава случка и допускат някои грешки при прилагането на първа помощ.

Ето защо е добре да знаем какво трябва и какво не трябва да предприемаме, ако ни столети такова нещо.
 
Поради благоприятното си географско разположение и климатично разнообразие България е една от богатите на херпетофауна държави в рамките на европейския континент. В това число попадат и 17 вида змии. 6 от регистрираните у нас видове са отровни - пепелянка, усойница, остромуцунеста усойница, каменарка, котешката змия и вдлъбнаточелия смок.
 
Всички останали български змии са неотровни и ухапването им може на практика да се приеме за безопасно. 
 
Как да се предпазим?
 
В България няма такава отровна змия, която може да убие здрав човек при своевременна медицинска намеса. Проблеми възникват при непотърсена медицинска помощ и при наличие на алергии, системни заболявания и други, утежняващи състоянието на пострадалия.
 
За предпочитане е, когато сме сред природата, да носим панталони с дълги крачоли, пъхнати в ботушите или в обувките. Дрехите трябва да са свободни, а не прилепнали. Винаги трябва да оглеждаме пътя и района, през които ще минаваме. Внимателното наблюдение на околните храсти ще ни помогне да видим змията навреме.
 
Не е добре да пътуваме сред природата - спътникът ни може да забележи змията, която ние сте пропуснали. Бъркането с гола ръка в животинска бърлога или дупка в земята не е желателно, защото има вероятност да е скривалище на змия. Ако човек реши да провери какво има вътре, първо да си осигури видимост.
 
Ако преминаваме в район, за който се знае, че има змии, трябва да вдигаме възможно най-много шум. Така те ще се оттеглят на разстояние. Натъкнем ли се на влечугото обаче, не трябва да правим опити да го убием.
 
Когато паникьосана група започне да хвърля камъни и да стреля по змията, нараства вероятността от случайно нараняване. Най-добрата тактика е човек да остане неподвижен. Така си осигурява време и да прецени дали тя е отровна или не е.
 
Също така никога не се докосва мъртва змия с голи ръце, защото има видове, които са "майстори в преструването". Някои от тях могат да се завият наопаки и да лежат с отворена уста и с блуждаещ навън език. Усойниците са в състояние да останат привидно неподвижни въпреки провокациите и след това атакуват бързо и решително.
 
Какви са симптомите на ухапването? 
 
Важно е да се знае, че змиите никога не проявяват безпричинна агресия. На практика може да се приеме, че всяко агресивно действие на змията спрямо човек е акт на самозащита. Змиите хапят единствено при болка или при внезапна уплаха. Когато на змият умишлено или неволно се отнеме възможността за бягство - тя е принудена да се защитава.
 
Характерни за предстоящото агресивно поведение и нападение на отровните змии са признаци като съскане, издуване на тялото, S-образно нагьване и повдигане на предната част от тялото, като при младите екземпляри се наблюдават и потрепващи движения с опашката.
 
Най-често ухапванията от неотровни змии минават без последици за човека, ако се изключат страха и шока от преживяното. В отделни случаи е възможно възпаление на ухапаното място, което е следствие замърсяване на раната от нечистите зъби на животното. Възможно е и отчупването на малките и фини зъби на змията, които остават в отвора на раната.
 
Отровата на змиите атакува основно кръвообращението, кръвта, кръвните елементи и тъканите в близост до мястото на ухапване. То е болезнено, отекло и възпалено.
 
Общите симптоми след ухапване са слабост, световъртеж, главоболие, сърцебиене, потене и гадене.
 
По-тежките случаи са съпроводени от температури, продължително повръщане и стомашни колики. Понижаването на кръвното налягане в такива моменти може да доведе и до опасен колапс на кръвообращението.
 
При евентуални невротоксични съставки на отровата се наблюдават смущения в говора, равновесието и зрението. Реакциите са строго индивидуални и зависят от количеството и качеството на отровата, теглото и здравословното състояние на ухапания, мястото на ухапване и времето и вида на предприетата терапия.
 
 
Как да различим каква змия ни е ухапала?
 
Различаването на ухапванията от неотровни змии от тези на отровните може лесно да стане по белезите, оставени от зъбите на животното. При пепелянката, която е най-често срещаната у нас отровна змия, остават две добре различими дупчици от двата по-едри отровни зъба, намиращи се най-отпред в устната кухина.
 
При ухапване от смок се образуват две успоредни полудъги от малки и разположени по-гъсто дупчици. Тези белези стават добре видими при притискане на ухапаното място, при което от раничките избиват дребни капчици кръв.
 
Водните змии често се срещат в населените места в близост до домовете на хората, поради факта, че търсят храна – най-вече мишевидни гризачи – мишки и плъхове. Имат различни приспособления за защита – правят се на мъртви, отделят кръв от устата си или отделят секрет с неприятна миризма.
 
 
Какво не трябва да правим, ако ни ухапе змия?
 
Противопоказано е да слагаме стегната превръзка над мястото на ухапването. Това ще доведе до спиране на разпространението на отровата по кръвен път в организма, като по този начин ще се изолират естествените механизми на организма за неутрализирането й.
 
Същевременно цялото количество отрова ще се локализира, което може да доведе до тежки некрози, а в някои случаи – до ампутация на пръсти или крайник.
 
 
Продължението на материала можете да видите на Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase