Своеобразна форма на физическа активност, конната езда е добре забравена традиция за българите. Историческата картина само се допълва от здравословната: язденето на кон може да бъде изключително полезно за тялото и ума. 

 

Ездата доказано подобрява дишането и циркулацията на кръвта, като множество други спортове. Това, с което се отличава е позата –изправена стойка върху гърба на коня за дълги периоди от време. Освен, че това предпазва от гръбначни изкривявания, увеличава подвижността на ставите и засилва мощта на целия гръб, това усилие подобрява баланса и координацията на яздещия, който трябва непрекъснато да следи движението на коня и да е готов да реагира.

 

Ритмичният ход на коня привиква у ездача непрекъсната нужда да се наглася спрямо този тръс и да стяга или отпуска няколко мускулни групи, особено тазови и гръбни. При по-бързо движение се натоварва най-вече четириглавия бедрен мускул – най-масивният мускул в човешкото тяло, който е в състояние да изгори повече калории при езда, отколкото при тичане.

 

Конят е голямо и силно животно и за да е успешен, ездачът трябва да упражнява контрол и умения, с които да го държи подчинен. Постигането на контрол над подобно масивно животно вдъхва огромни дози самоувереност и самочувствие – два психологични аспекта на менталното здраве, без които човек неминуемо страда в социалната среда.

 

В западните държави конни разходки се препоръчват дори с медицински цели – доказано понижават стреса, освобождават напрежението и поставят практикуващия в среда, в която е необходимо постоянно да усъвършенства своите баланс и координация. Тази активност е забавен начин да се упражняват тялото и ума, като се противостои на невродегенеративните заболявания на мозъка, като деменция и болест на Алцхаймер.

 

В големите градове и повечето планини се предлагат все повече услуги на конни бази, като разходки с или без придружител-инструктор, които могат да продължат от няколко минути за разходка в парка, до няколко дни за планински преход.