Тичането на бос крак е практика, която се препоръчва от спортни треньори на начинаещи бегачи. Когато се тича без обувки, липсва умекотителния ефект от дебелата подметка и много ясно се усеща прекомерното натоварване и сътресение от приземяването върху пети – често срещана грешка при неопитните. Дори след само една обиколка на бос крак, човек бързо се научава да се приземява правилно – върху предната част на стъпалото. На някои хора обаче да тичат боси им допада и се привързват към нея.

Бенно Нигг и Хенрик Ендерс от Университета на Калгари наскоро публикуват изследване, съсредоточено върху ефекта от тичането без обувки и как той се отразява на динамиката на стъпалото, тренировките, енергийния баланс на бягащия и податливостта към наранявания.

Учените започват труда си с тезата, че „тичането без обувки предразполага към правилно приземяване върху предната част на стъпалото, а не приземяване настрани или върху пета“. Те обаче заключават, че няма зависимост между наличието или липсата на подходяща за тичане обувка и тичане на бос крак, спрямо контрола над мускулатурата на крака – приземяването е идентично при доброволци с или без обувки. Фактори като повърхност, на която се тича, избор на обувки и бързина на тичане са единствените променливи, влияещи върху начина на приземяване.

Това означава, че тичането без обувки е полезно за придобиване на техника в началото, но след първите етапи на тренировка, няма доказани ползи, освен удоволствието, което носи на някои „по-натуралистично“ настроени личности.
Изследователите разбиват и мита, че тичането на бос крак води до по-малко наранявания на стави и сухожилия.

Още полезни новини за здравето можете да прочетете в Puls.bg.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• бягане
• бос
• тичане