Снимка: Reuters

Научните изследвания върху цимицифугата започват през ХХ век, мотивирани от хилядолетната й употреба в традиционната медицина и билкознанието. Чрез сравнително слабо развитите в началото на века аналитични техники, учените успяват да изолират от цимицифугата фитостерин, салицилова киселина, някои танини и др.

Първите съобщения за естроген подобна активност датират от далечната 1944 г., когато американски изследователи откриват вещества, които могат да активират естрогеновите рецептори. Това води до съсредоточаване на усилията към търсене на естроген подобни вещества.

В резултат на това, през 50-те и 60-те години на миналия век са открити ацетинът, цимицифугозидът и дезоксиактеинът, за които учените предполагат, че могат да оказват ефект върху хормоналния баланс. Химичните анализи продължават през 70-те години, когато са открити още няколко важни съединения.

 След установяване на химичния състав на билката започва следващия етап от изучаването й, в който се изяснява дали новооткритите съединения имат клиничен ефект. Клиничните проучвания върху цимицифугата започват през 80-те години на ХХ век. През 1982 г. в тогавашната Западна Германия е проведено проучване с участието на 629 жени, наблюдавани от 139 акушер-гинеколози.
 
След анализиране на събраните данни, изследователите заключават, че 80% от участничките изпитват значително облекчаване на постменопаузалната симптоматика – намаляване на честотата на топлите вълни, потенето, главоболията и световъртежа. 39% от участничките съобщават за намаляване на нервното напрежение, раздразнителността и депресията. Само 7% от доброволките съобщават за появата на странични ефекти – леко стомашно разстройство.
 
Продължението на материала може да намерите в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase