Когато артрозните промени възникнат в гръбначния стълб се развива т.нар. фасетен синдром. Въпреки че основен рисков фактор е естествения процес на стареене и износване на гръбначните стави, развитието на заболяването може да бъде благоприятствано от фактори като затлъстяване, инфекциозни и други заболявания.

 

Умерените дегенеративни промените могат да бъдат напълно безсимптомни или да предизвикват само лек дискомфорт и скованост. Когато ставите са силно увредени, т.е. е налице фасетен синдром, се наблюдават тежки изменения и свързаната с тях симптоматика. Наблюдава се подуване и деформиране на ставите, често с ошипяване. Шиповете притискат гръбначномозъчните нерви, което предизвиква силна, радиираща (разпространяваща се болка). Ставната деформираност ограничава размаха и обема на движенията. В зависимост от това кой е засегнатият отдел на гръбначния стълб, заболяването показва известна вариабилност на симптоматиката и протичането:

Шиен (цервикален) отдел – наблюдават се болка, скованост или усещане за гъдел в областта на шията, които могат да се разпространяват към раменете, ръцете и пръстите.

Гръден (торакален) отдел – остра или пулсираща болка, която може да се разпространява из гръдния кош или към хълбоците.

Поясен (лумбален) отдел – болка, слабост или изтръпване, които могат да се спускат към седалището, бедрата, краката и стъпалата.