В ново проучване, публикувано в онлайн списанието PLOS ONE, изследователи от Станфордския университет и UC Santa Barbara, са достигнали до извода, че промените в клетъчния метаболизъм играят много по-голяма роля от досегашните предположения за развитието на диабет. Възможно е тяхното значение да се окаже по-голямо дори от това на генетичната предразположеност.

Изследователският екип разработва изчислителен модел, който позволява по-добро вникване в причините и прогресията на заболяването. Моделът разкрива наличието на „критична точка“, след преминаването на която, панкреасът вече не може да следи адекватно нивата на кръвната захар. Екипът смята, че направеното откритие ще послужи като основа за нови усилия, целящи превенция и лечение на диабет тип II.

В рамките на изследването, учените разработват математичен модел, описващ как клетките на задстомашната жлеза поемат глюкоза от кръвта и как те възприемат наличието присъствието й. Моделът е построен на базата на информация от диабетици и клинично здрави хора.

Моделът показва, че в здравите индивиди, бета-клетките поемат достатъчно глюкоза, което им позволява да се задържат над „критичната точка“.

Oще по темата може да намерите в Puls.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: