Възникването й досега се обясняваше с генетична предразположеност или особености при вътреутробното развитие, се пише в сп. Science.

 

Въпреки изследванията в тази насока, до момента не са открити гени, които да се свързват с изявата на сексуалното влечение към същия пол. Относно втората версия се търси връзка с повишеното ниво на тестотестерон или силната реакция на имунната система от страна на майчиния организъм към плода, но и тук не са представени убедителни доказателства. Не е ясна и причината за запазване на хомосексуалната склонност в поколенията, особено предвид факта, че хора с различно секуално влечение много по-рядко остават потомство.

 

Авторите на новата хипотеза разглеждат двете версия от гледна точка на епигенетиката. Те предполагат, че под влиянието на външни фактори при вътреутробното развитие настъпват промени в гените, свързани с пола. Според тях изменения не се състоят в промяна структурата на гените, а в тяхната експресия, което залага устойчивост на плода към нестабилното ниво на полови хормони в амниотичната течност и по-точно към хормоните на противоположния пол. В някои случаи тази информация се запазва в половите жлези на индивида и се предава на следващите поколения при мейозата.

 

Един вид това означава, че епигенетичните промени в гените на майката по време на бременността, които позволяват нормално развитие в условията на повишено ниво на тестостерон, могат да повлияят на експресията на гени в области на главния мозък на плода, отговарящи за сексуалното влечение. Запазването на хомосексуалността при еволюцията според авторите на труда е обусловено от предимствата за плода, които се получават от епигенетичното изменение.

 

Хипотезата е представена подробно в публикацията "Хомосексуалността като епигенитично обусловено сексуално развитие" в сп. The Quarterly Review of Biology.